Какво да променим?

Карантината насред партийния изборен цикъл ни дава шанс да се замислим за партията, за нейното състояние и политиката. Глобалните анализи на ерозията на партиите като институции-посредници едва ли ще ни кажат много. Но няколко неща са важни. Масовата партия, каквато БСП претендира да бъде, изпълнява няколко важни функции. Абсорбира интересите, потребностите и проблемите в обществото и на тяхна база предлага и съответно реализира като управляваща определена политика, която да отговаря на тези потребности. Изпълнява и важни съпътстващи функции - рекрутиране на политически елит, социализация и мобилизация на гражданите.

В съвременните условия тези функции се изпълняват все повече от други. Социологически агенции мерят обществените проблеми и потребности, а медиите, напоследък и социалните мрежи, изпълняват всички останали функции. Среда, в която вместо политическа организация на граждани има социология и медии; среда, зад която стои едрият капитал, е най-неблагоприятна именно за левите партии. В тези условия партията трябва да продължи да бъде лява партия, но и адекватно да функционира в новите реалности.

БСП е изправена пред предизвикателството да се адаптира към новото, без да изхвърля като непотребен багаж историята и същността си. Ако просто се превърне в партия на медиите и партия, информираща се за реалността чрез медиите и от социолозите, БСП ще загуби това, което я отличава от десните "политически проекти". Запазването и възстановяването на двупосочната връзка от Националния съвет, през общинските, до основните организации, редовите членове и симпатизантите е задължително. 

Промяната в партията няма как да се случи със съзерцание и безкрайни дебати в търсене на нови гениални организационни форми. Всекидневната партийна работа с хората е незаменима. Проблемът не е в незнанието как трябва да се случват нещата, а в това, че многократно разписвани решения и мерки остават само на книга. Дори идеята за развитие на "клубове по интереси" или ОПО по професии не е нова, може да се открие в документи отпреди 20 и повече години. Всички организационни и политически мерки, които могат да вдигнат на крак партията, вече са разписани, но не се изпълняват.

През последните 30 години все по-осезаемо дефицитни в партията са 

енергията и мотивацията на партийните членове

Тези липси и дефицити са пряко свързани и с големия дефицит, който всъщност е основната причина да говорим за тежък проблем в БСП - липсата на хора. В политиката най-важният ресурс са хората. Трябват хора за кворума на партийните мероприятия, за да обезпечат секционните комисии при избори, а и за избиратели. Мисълта, че кадрите решават всичко, е безкрайно вярна. Отново трябва да дадем отговор на класическия въпрос - какво да се прави?

Промяната трябва да започне от Националния съвет. Структурите възприемат и възпроизвеждат примерите, които между конгресите дават висшият орган и неговите членове. Възприемат се както политиката, така и усилията, които се влагат, средствата, които се използват, начинът на работа и отношението към хората. Когато на "Позитано" се правят дълги и безплодни заседания без резултат, без позитивни послания, няма как да се генерира енергия и да се вдъхне ентусиазъм на партийните членове. 

От Националния съвет трябва да дойдат знаци и действия в няколко посоки. На първо място - да се дадат сигнали за обединение вътре в партията. Не да спрат да се чуват различни мнения, а да се възстанови практиката от зората на прехода в тясното ръководство да бъдат представени различните гледни точки, а не само на тези, които са имали на конгреса пет делегата повече. Обединението 

не означава ликвидиране на различието

и на различните. Означава готовност за диалог с хората с различно мнение, защото тази готовност за диалог навътре е сигнал и за всички извън БСП, че социалистите са готови да търсят съгласие и обединение, да направят важните стъпки за преодоляване на изолацията на партията.

На следващо място, трябва радикално да се промени начинът както на заседаване, така и изобщо на функциониране на Националния съвет. За да сме управленска алтернатива, първо трябва да покажем, че БСП може да планира и реализира най-малкото работата на националния си орган, а не да приемаме планове и решения, които на следващия ден никой не помни и респективно никой не изпълнява. Елементарно и очевидно правило в управлението е да се реализира контрол по изпълнението на задачите. В някои съвременни индустрии за качествения контрол на работата се отделят между 30 и 40% от ресурсите. Ако в цялата партия започнем да следим как изпълняваме собствените си решения, това ще вдигне нивото не само на изпълнението, но и на самите решения. 

Връщането на енергията, мотивацията и мобилизацията в партията минава през още една качествена промяна. Националният съвет трябва да започне да произвежда политика. Да започнем да говорим какво ние като потенциални управляващи ще направим, за да променим България. Предишното партийно ръководство беше обвинявано в опозиционна пасивност, настоящото търпи критики заради опозиционна хиперактивност и прекалено агресивно говорене. Видно е от изборните резултати, че и двата начина на поведение не водят до желания резултат. БСП е постигала победи, когато е излъчвала позитивни послания. 

Само демонстрирайки промяна, нов подход, ново желание за диалог, нова отвореност и нова енергия за работа националното ръководство може да вдъхне желание за работа в партийните редици. Но преодоляването на политическите и организационните дефицити минава през задължителни усилия за преодоляване на кадровия дефицит. Новото ръководство на БСП следва да покаже воля за съвсем различна политика по отношение на кадрите на партията. Националният съвет трябва да демонстрира усилия и да постигне поне минимален резултат в кадровата си работа, и то в условията на нарастваща безработица. Точно сега ще е важно новото партийно ръководство да покаже, че може да назначава партийни кадри, а не да съкращава и уволнява. Социалистите трябва 

да усетят, че партията стои зад тях

Последното важи най-вече за представителите на БСП, които са обект на преследване. В годините на прехода неведнъж наши активисти на изборни длъжности са били обект на репресии без никакви реални доказателства и само с идеята да бъдат омаскарени. Националното партийно ръководство системно не изпълнява задължението да защитава социалистите, разписано във всички устави от 1990 г. насам. Промяната на тази политическа практика е задължителна, колкото е и закъсняла. БСП трябва да защитава членовете си - от Тодор Живков, през кмета на Чупрене Ваньо Костин, до всеки редови член или симпатизант. Само по този начин партията ще покаже, че всички ценности, принципи и идеи, разписани в партийните документи, не са празни думи. 

Сигурно изглежда странен подходът, при който промяната в партията се свежда до промяна в поведението на ръководството и промяна в отношението към кадрите. Но ще завърша с повторение на простия факт, който споменах и по-горе - че организационните и политическите дефицити в партията са дефицити на хора. Ако искаме да ги привличаме, трябва да покажем, че ценим хората и че наистина ценим човека и неговите права по начина, който сме разписали в програмата на партията. Ако трябва да перифразираме един лозунг - за да върнем България на хората, първо трябва да върнем БСП на хората и да върнем хората в БСП.