Какво да четем

Павел Басински, писател

Интересът към четенето в Русия намалява. И дори вече не ни се иска да знаем цялата истина: на кое място сред цивилизованите страни се намираме по тази точка. И общо взето е безсмислено да посочваме, че най-успешната икономика на Европа, Германия, според нивото на четене е на първо място. И между тези две категории - икономика и четене на книги - има връзка. Аз лично по време на писателските визити скандирам при всяко изказване пред деца: "Деца! Светът се дели на такива, които гледат телевизия, и такива, които правят това, което се гледа по телевизията. Тези, които правят това, което се гледа по телевизията, са онези, които са чели книги. Тези пък, които не са чели, в най-добрия случай работят на сергия".
Без текстовете няма кино, няма театър, няма телевизия. За да се заснеме добър филм, трябва да се напише добър сценарий. Лошо кино - лош сценарий. За да произнасят политици пламенни речи, те първо трябва да бъдат написани от бившите студенти на Литературния институт. И ги пишат. Но изглежда не най-добрите.
Това може много да се говори. Но докато цялата страна не се отучи да пише смислени текстове (това ще се случи много скоро заради отмяната на зъдалжителните съчинения във вузовете), докато не со появи чудовищен дефицит на хора, способни да съчиняват поне малко културни текстове, без които нито една сфера, в това число и политиката, не е възможна, ние няма да разберем истинската дълбочина на катастрофата, която идва към нас, като айсберги срещу "Титаник". На пръв поглед са толкова смешни, а всъщност е истински ужас. Не е изключено обаче, че нашите деца може и да не осъзнаят този ужас. Умът няма да им стигне. Просто ще започнат да питат: "Олеле!!! А това как се пише?"
След като цяла година бях в журито на националната награда "Дебют", чиято цел е да открива таланти сред рускоезичните млади писатели, аз с учудване открих, че сред тоновете електронни ръкописи, пристигащи при нас, колосалната част е на пишещи на руски деца от Кавказ. Там те са също толкова много, колкото и кавказците по улиците на Москва и големите градове. Защо? Вероятно защото за тези деца, които, както е известно, са свикнали да слушат старците и родителите, е прилично и ИЗГОДНО да станат руски писатели. А за руснаците вече не е? Руснаците сигурно все още си мислят, че като станат възрастни, те ще получават големи пари, без да слизат от джипа, без да изключват мобилния телефон и без да прочетат нито една книга? Да седят в прохладните офиси ("белите якички"), в туристически агенции, да се шляят по света с туристите, без да прочетат нито една книга за страните, в които толкова искат да отидат? Кавказките деца обаче са по-умни. Те ще са началниците в същите тези офиси и туристически агенции.
Училищната програма е това, което е задължително. Това е всичко, което трябва да се чете, а не ни се иска. А днес, с общия държавен изпит, това вече не е и нужно. Когато не ни се иска, а пък и не трябва, тогава не ни остава нищо друго, освен да съжалим бедните учители по литература, които разказват на учениците си как Антон Чехов е ходил в Сахалин. "Сахалин? Че какво е забравил там?"
Ето обаче въпрос: как да се избират книгите? От кои?
Много от мненията по тази тема поразяват с негативизма си. Не да се избира, а да се отрязва, обезателно - да се отрязва! Една учителка например се вълнува заради наличието в училищните програми на романа на Борис Пастернак "Доктор Живаго".
Чудесният писател Захар Прилепин "при цялото си уважение към Солженицин" не би препоръчал на децата "Архипелаг ГУЛАГ" заради прекалено негативното изобразяване на съветската история. Приятели, това обаче са двете руски книги на ХХ век, които ги е прочел, образно казано, целият свят! Както "Война и мир" и "Майстора и Маргарита". И аз не мога да си представя културен руснак, който да не е прочел "Война и мир", "Майстора и Маргарита", "Доктор Живаго" и - да-да! - "Архипелаг ГУЛАГ". Такъв руснак, като попадне в чужбина, ще изглежда като пълен невежа.
Казвам това не защото предлагам свой списък. А защото този въпрос трябва да се решава само позитивно и трезво. Като се огледаме и разберем какво е истинското място на Русия в съвременния свят.