Какъв данък "богатство", бе?

Не е тайна, че ляво мислещите хора в страната не гледат с добро око на плоския данък. Това е така най-вече заради липсата на необлагаем минимум, който, заради притока на едва ли не жълти стотинки в хазната, лишава най-бедните от глътчица въздух.
Плоският данък бе въведен по време на Тройната коалиция и по мнение на експерти той вече си e свършил работата по отношение например на привличането на повече инвеститори и изсветляване на бизнеса, но сега дълбае пропаст между бедните и богатите в страната. Около десетина са държавите по света, в които има плосък данък, като нашата ставка от 10% е сред най-ниските.
Омагьосаният кръг започна да се разчупва след като правителството прие работещите на минимална заплата да получат обратно в края на следващата година внесения от тях в хазната данък върху доходите в размер на 10%. Това ще засегне до 400 хил. души и реално означава, че работещите на минимална работна заплата няма да плащат данък върху доходите. Около това се вдигна доста шум, има и недоволни.
    Сега подобно недоволство набира предложението на левицата, което е втората стъпка към премахването на плоския данък - от 2015 година налогът на хората с доходи над 2700 лв. да бъде 15%. Тепърва БСП ще инициира обществен дебат по темата, като предложенията за размера на данъка варират от 12 до 20%, а най-много привърженици има идеята за 15%. Най-странното е, че възможността за по-високо данъчно облагане на доходите над 2700 лв. доби публичност с името данък "богатство".
В повечето държави по света облагането на доходите е прогресивно, сиреч, по-високите - се облагат с повече. Например в Германия облагането започва от нула и достига близо 46 на сто. Средно около 100 000 души у нас годишно се осигуряват на максимума. Съмнявам се обаче, че доходите на шепата най-богати хора у нас са около 3000 лв. месечно. Крайно време е да се помисли какъв да бъде данъкът и на тези хора, за да не продължи да се увеличава пропастта между бедни и богати. Което е мерило за цивилизованост.