Какъв да бъде президентът на България?

Проф. Тодор ХРИСТОВ,
д-р на физическите науки

Президентските избори наближават. Партиите вече издигат кандидати. Едни се обединяват, други се разединяват. А би трябвало максимално да се обединяват, защото според Конституцията президентът олицетворява единството на нацията, той е нещо като баща на всички българи.
Една от големите трагедии на българската нация - и преди, и сега, вероятно е непримиримото противопоставяне, предизвикано най-вече от различията в интересите: икономически, социални, политически, етнически, лични и т.н. Пълен синхрон на интересите може би е идилия, но някакъв разумен баланс все пак е наложителен. Точно тук изпъква ролята на президента - личност, която да обединява, за когото всички българи са равни, без оглед на партийна, етническа, верска или друга принадлежност. Президентският пост е преди всичко

отговорност към собствения народ

а не място за реализация на лични амбиции.
За да бъде обединител, кандидатът трябва да притежава такива качества, че да бъде възприеман по възможност от мнозинството на народа, т.е. както от традиционно подкрепящите определени партии, така и от тези, които се дистанцират от партиите, но биха дали своя глас за авторитетна и мъдра личност. Има ли такава личност, която да отговаря на тези изисквания, или в обрулена България вече трудно може да се намери?
Народът ни се топи. От 9 милиона в зората на демокрацията днес сме 7 милиона, а може би и по-малко. Населението е със силно променен културен и етнически профил. Така България от държава се превръща в "транзитна" територия, привлекателна само за чужди "инвеститори".
Говори се, че когато попитали Хенри Форд - човека, който въведе за първи път конвейера в производствения процес - на какво се дължи успехът на неговото предприятие, той отговорил: "Успях да събера около себе си хора по-умни от мен". Така може да отговори само силна и мъдра личност, за която процесът на съзидание и просперитетът са най-важното, а не парите и властта. Ако искаме бъдещият президент да води държавата към просперитет, трябва внимателно да преценяваме неговите качества.
Най-напред кандидатът трябва да бъде

ясен и прозрачен за обществото

Да е известна неговата позиция по парливите външнополитически въпроси (по Конституция президентът представлява България в международните отношения), както и по стратегическите проблеми, оказващи сериозно въздействие на обстановката в България (по Конституция той може да отправя обръщения към народа, има правомощия мотивирано да връща закони за ново обсъждане, да назначава служебно правителство и т.н.).
На позицията по политиките на кандидата за президент се спирам неслучайно. За съжаление у нас има много политици, които нагаждат своята позиция съобразно силните на деня, съобразно "началниците". Българинът трябва да се бои от подобни "слънчогледи". Това са лица, които се стремят към властта заради самата власт. Такива хора са опасни за обществото, защото в критичен момент могат да се отметнат. Готови са да прeдадат тези, които са ги подкрепяли, само и само да се задържат на върха. От такъв човек не очаквай да отстоява национално отговорни позиции. Защо трябва да си слага главата в торбата? Неговото внимание е насочено другаде - да бъде винаги отгоре, колкото може по-горе, било в национален или международен план, и заедно с това непрекъснато да търси овации и почести...
Кандидатът трябва да притежава необходимата култура, широк кръг от знания и жизнен опит. Съществени са и професионалните му качества. Наред с натрупания опит, от кандидата за такъв пост се изисква уравновесеност и мъдрост. Неслучайно Конституцията поставя само долна възрастова граница за заемане на президентския пост - 40 г. Ето, и Саркози прави "съвет на мъдреците"...
Има още един важен критерий. При обективното 27-годишно разочарование на българския избирател от политиците, обръщане на кандидат-президента към традиционните човешки добродетели ще изиграе съществена роля за неговия избор. Като имаме предвид и други "традиционни" балкански нрави, вероятно ще бъдат извадени на показ всякакви бивали и небивали компромати. Затова кандидатът трябва да е човек, който трудно може да бъде злепоставен и омърсен. И да се опира на

истината - най-силното оръжие

Истината е в състояние да респектира всеки от кандидатите в надпреварата.
Отскоро имаме кандидат за президент, който не е тривиален. Отговорите му са кратки, ясни, назовава нещата с истинските им имена, без усукване. Изглежда професията му на летец изисква подобни качества, тъй като в екстремни ситуации летецът трябва да взема бързи и адекватни решения. Винаги съм изпитвал уважение към летците, особено към тези от военновъздушните сили. Това са смели хора.
Моето поколение си спомня българските летци - герои от Втората световна война. Под диктата на хитлеристка Германия малка България се включи в Тристранния пакт и обяви война на Англия и Америка. За да омаловажат вината на тогавашните управляващи, някои настоящи политици наричат въпросната война "символична". В международните отношения няма понятие "символична война". Тази война за България съвсем не беше символична. София преживя много бомбардировки от ноември 1943 г. до април 1944 г. Десет хиляди сгради бяха напълно или частично разрушени. Пострада главно централната част, където нямаше военни обекти. Цивилното население даде много жертви. Въпреки героизма и жертвоготовността на нашите авиатори не бе възможно да се опази София, тъй като по численост англо-американските сили многократно превъзхождаха нашите. Но България трябва да се гордее с летците-герои от Втората световна война.
Бих искал да спомена най-вече поручик Димитър Списаревски и поручик Неделчо Бончев. На 20 декември 1943 г. в небето между Панчарево и Пасарел Списаревски сваля четиримоторен американски бомбардировач ("летяща крепост"), насочва се към втори, но боеприпасите му свършват. Тогава смелият авиатор се врязва в противниковия самолет, унищожава го и загива. Поручик Неделчо Бончев участва във всички боеве при отбраната на София. На 17 април 1944 г. също прави таран на "летяща крепост". По чудо успява да се спаси, като се спуска с парашут. След 9 септември 1944 г. Неделчо Бончев участва като доброволец във войната срещу фашистка Германия. При атака по наземни цели е свален и пленен от немците. Отказва да бъде вербуван и е разстрелян. И двамата герои-летци посмъртно са произведени в чин капитан...
Преди години животът ме срещна с въздушния ас Антон Барев. Запознахме се на Витоша. Изключително симпатичен човек. Въпреки че беше към 90-те, бодро изкачваше стръмнината. Разказа ми подробности за въздушните битки, в които е участвал. Оказа се, че той също е свалял "летяща крепост", а след Девети септември е доброволец в Отечествената война.
Иска ми се да вярвам, че летецът - кандидат за президент, притежава част от характера на българските асове. И ще извади България от летаргичния й сън.


Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА
Уравновесеност и мъдрост, знания и жизнен опит, решителност, яснота и твърдост, способност за вземане на бързи и адекватни решения - това са само част от качествата, с които ген. Румен Радев приема предизвикателството да бъде обединител на нацията