Как живеят сърбите в Хърватска?
Трябва да се запазим като народ, а не като малцинство, твърди пред ДУМА председателят на "Нашата партия" Йован Айдукович
/ брой: 36
Методи Методиев,
кор. на ДУМА в Белград
Съвсем наскоро хърватите казаха "да" на Европейския съюз и страната става 28-а членка на Обединена Европа. По този начин Хърватска ще стане и външна граница на ЕС, а и втората бивша югорепублика, която е изпълнила критериите за членство.
От гледна точка на европеизацията на страната всичко казано досега е чудесно, но от друга - проблемите между Хърватска и Сърбия в двустранен план продължават - и двете държави взаимно се обвиняват за геноцид пред Международния съд в Хага, процесът на връщане на имуществото на сръбските бежанци от времето на войната между двете страни от 1991 г. и завръщането им продължава да е открит, останалите сърби в Хърватска не смеят да се определят като такива, хърватското малцинство в Сърбия (живеещо главно в Западна Войводина) също издига глас, че са нарушени правата му...
Сръбското малцинство в Хърватска е разделено на две - от една страна е Независимата демократична сръбска партия (СДСС) с председател Милорад Пуповац (който през последните години е неизменно председател на Сръбското национално събрание в Хърватска и се опитва да играе ролята на мост между Белград и Загреб, което въобще не му се отдава) и Слободан Узелац - неизменен вицепремиер в правителствата на Иво Санадер и Ядрянка Косор. Това своеобразно "крило" се подкрепя от Белград и съответно от Демократическата партия (ДС) и президента на Сърбия Борис Тадич.
От другата страна стои сръбската опозиция в Хърватска, водена от т. нар. "Сръбска коалиция" - партията "Нашата партия" начело с Йован Айдукович, Демократическата партия на сърбите с лидер Митар Коядинович и Сръбската народна партия с председател Милан Родич. Тази коалиция се подкрепя от сръбската опозиция, водена от най-голямата сръбска политическа сила - Сръбската прогресивна партия (СНС).
С председателя на "Нашата партия" г-н Йован Айдукович в неговата адвокатска кантора във Вуковар се опитахме да си отговорим на въпроса как сега живеят сърбите в Хърватска.
- Г-н Айдукович, разкажете за вашата партия?
- "Нашата партия" е основана на 8 януари 2011 г. във Вуковар. Понастоящем имаме около 3000 членове, а на последните парламентарни избори в Хърватска получихме доверието на около 4800 гласоподаватели, което за съжаление беше недостатъчно да влезем в Хърватския събор и като парламентарно представени да можем по-пълноценно да защитаваме интересите на сърбите, живеещи в Хърватска. Партията е самофинансираща се политическа формация - от членски внос, от помощи и дарения от мои приятели. От официален Белград не сме получили абсолютно нищо. Моето политическо верую е да запазя сърбите в Хърватска като конститутивен народ, а не като национално малцинство с тенценция на изчезващ вид. И смятам, че тук е мястото да спомена, че Милорад Пуповац през 1992 г. в Събора е вдигнал ръка и е гласувал текста, с които сърбите в Хърватска са превърнати в национално малцинство. И това трябва да се знае и да не се забравя.
- По отношение на сърбите в Хърватска много се спекулира с броя им. В крайна сметка каква е вашата преценка - колко сърби живеят в Хърватска?
- По данни от предишното преброяване на населението - 204 000 души. Основно в жупаниите (отговаря на нашата административна единица област) Барине, Западен Срем и Източна Славония живеят около 65 000, в Подунавието - около 40 000. Освен в районите, които изброих, и региона на Вуковар, етнически сърби има и в жупаниите Шибеничко - Книнска, Личка и др. Административно обаче така са разделени, че никъде не са мнозинство от местното население. Банските и Кордунските сърби са практически асимилирани. В Истра живеят поне 25000 етнически сърби. Следва да се отбележи също така, че около 100000 сърби, живеещи в големите градове, не се определят по никакъв начин и просто не участват в преброяването.
- Лесно ли е да си сърбин в Хърватска?
- Всеки сам за себе си следва да си отговори на този въпрос. В Хърватска ние се превърнахме в национално малцинство. От друга страна, законите на Хърватска, които третират правата на националните малцинства в страната, са перфектни, но се не прилагат на практика в пълен обем по отношение на сръбското малцинство. Например италианците в Истра са извоювали надписите на всяка една улица, институция и т. н. да са и на италиански език. На практика обаче е доста трудно. Аз например в продължение на 13 години нямах право да работя, беше ми иззета без обяснения ловната пушка и едва сега, след като нещата минаха през съда, пушката ми беше върната. От друга страна, Милорад Пуповац и Слободан Узелац говорят неверни неща в Брюксел пред институциите на ЕС по отношение на положението на сръбското малцинство в Хърватска. Като адвокат мога да дам един пример по отношение на съдебната система - в общинския и областния съд във Вуковар процентно следва да има една трета съдии от сръбска националност. В Общинския съд това правило относително се спазва, докато в състава на Окръжния съд има само един сърбин. В прокуратурата държавните обвинители са основно хървати. В съотвествие с разпоредбите на Закона за националните малцинства в Хърватска, ако една трета от населението е малцинство, следва да бъде организирано обучение на майчин език и също така малцинственият език да бъде въведен за служебна употреба. Във Вуковар това не е направено, защото сърбите официално са... 28% от населението.
В социално-икономическо отношение следва да се отбележи, че образованите етнически сърби напускат районите, в които живеят. Тези, които остават, са основно занаятчии и земеделци. Помощ от Сърбия реално няма. Ако Белград не застане твърдо зад нашата кауза да се съхраним като народ в обозримо бъдеще, ще бъдем реално асимилирани.
- Как се осъществява процесът по завръщането на сръбските бежанци в Хърватска?
- Процесът реално е спрял. Хората се страхуват да се връщат и да търсят имуществото си. Милорад Пуповац лъже, че са се върнали 100 000 души. Къде са? Отнетото недвижимо имущество също не се връща. Всичко се свежда до безкрайни съдебни процеси, но няма решени казуси.
- А свободата на вероизповедание?
- По този въпрос искам да спомена едно изявление на Загребския митрополит Йоан, че са били покръстени 40 000 сърби в католическа вяра. Аз лично нямам потвърждение за това. Сръбската православна църква в района на Вуковар преживява своеобразен ренесанс. Свободно се провеждат служби и изпълняват верски обреди. Обновяват и реставрират се старите и дори се строят нови църкви. И да бъдем обективни - в този процес активно участва и хърватската държава. Но от Сърбия отново няма почти нищо...