Как царските разузнавачи работеха за ОФ

Добри Желев, доктор по история*

От документи в архива на МВР става ясно, че в началото на септември 1944 г. събитията в София и страната се развиват много бурно. Отечественият фронт всеки момент ще вземе властта. Партизанските части упорито се придвижват към стратегическите центрове, за да ги завладеят, цялото ръководство на отдел "Държавна сигурност" се готви да бяга.
На 7 септември 1944 г. по нареждане на директора на полицията Сава Куцаров касиерът Тодор Ценов започва да раздава на началниците на отделения и на разузнавачите от отдел "Държавна сигурност" от 20 000 до 50 000 лв. Най-много пари получават началникът на отделение "А" Никола Гешев и началникът на отделение "Б" Андрей Праматаров. Вечерта на 8 септември 1944 г., петък, с влак за Пловдив тръгват две групи. Водят ги Праматаров и Гешев. В групата на Гешев е и началникът на отделение "В" Любен Димитров.

Андрей Праматаров

В Пловдив пристигат в 6 ч. на 9 септември 1944 г. Осигуряват си съдействие за преминаване в Турция. В района на границата Фичев (директор на полицията в Пловдив), Гешев и Димитров идват късно следобед на 9 септември 1944 г. Оттам ги поема подофицерът Армутлиев. Той предварително изтегля охраната от района. Тримата вървят в колона, на 50 метра един от друг, но объркват посоката и се оказват в съседен район, където има граничен наряд от трима войници. Войниците, като виждат групата, без да знаят кои са, извикват: "Стои, горе ръцете!" Гешев вади пистолета и стреля три пъти, но не улучва никого, тогава старшият на наряда натиска спусъка на автомата си и забива четири куршума в гърдите на Гешев. Той умира на място.
Фичев и Димитров успяват да се отскубнат от наряда и бягат към вътрешността на страната, но после са задържани от местното население и предадени на току-що създаващата се милиция.

Никола Гешев в кабинета си


При обиска у Гешев са намерени пистолет с 3 пълнителя, 100 патрона, три от които изстреляни, лични документи и 30 000 лв. Архивни документи не са намерени. Разпоредено е парите да се изпратят на майката на Гешев, но трупът да не се предава на близките. Да се зарови някъде на място, недостъпно за населението.
Уведомен за станалото на границата, министърът на вътрешните работи Антон Югов (1904-1991) заповядва трупът да не се погребва, докато изпратеният от него човек не го идентифицира.
На 10 септември рано сутринта с влака пристига в Свиленград началникът на отделение "Б" Андрей Праматаров. Там негов сътрудник го посреща с думите: "Вчера следобед убиха Гешев, обстановката е изключително тежка, невъзможно е да те прехвърля в Турция."
Праматаров се насочва към Македония, там в района на Пехчево е задържан на 30 септември и предаден на българската милиция. Андрей Праматаров е роден на 27.V.1901 г. в Стара Загора, през 1924 г. е назначен за агент III категория в полицията, по-късно става началник на отделение "Б". Завършва полувисше образование във Виена и два курса в областта на разузнаването.
Отделение "Б" ръководи външното разузнаване и контраразузнаване (или борбата с чуждите разузнавания, които работят против България), то наблюдава дейността на чуждите легации в България. Един от най-големите първи успехи на Праматаров е проникването в английското посолство в България с посланик Джордж Рендел. Англия винаги смята Югославия за потенциален съюзник, за разлика от България. За Англия цар Борис III е тясно свързан с Германия. Единствената възможност да се откъсне България от Германия Англия вижда в абдикацията на цар Борис III от престола и България да премине под ръководството на Югославската монархия. Рендел е смятал да осъществи тази своя мисия с помощта на дясното крило на БЗНС "Пладне" начело с Коста Тодоров и д-р Г.М. Димитров.
Андрей Праматаров и Никола Гешев успяват да проникнат в английската мисия в България, да внедрят свой агент там и да предотвратят английския план.
По искане на немското разузнаване Праматаров ръководи през 1941 г. секретното задържане на английския разузнавач Гриневич, бивш началник на паспортната служба при английската легация в България. Той е предаден на германците.
По това време у германското разузнаване се появява съмнение, че българският генерал Владимир Заимов, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, с голямо влияние сред офицерите и народа, работи против Германия - за съветското разузнаване. Той е проследен, задържан, пред съда не прави никакви признания, въпреки това е осъден на смърт и на 1 юни 1942 г. е разстрелян.
Праматаров има големи успехи и във външното разузнаване. През втората половина на 30-те години той прехвърля в Турция свой агент под името Стоян Петков. Там агентът отива като представител на Българската православна църква, но работи не само за църквата, а и за българското разузнаване. По време на Втората световна воина той информира за всичко своевременно, така че българското разузнаване непрекъснато е в течение какво мисли турското правителство през отделните периоди на войната и какво смята да прави.
Към края на Втората световна война Праматаров решава да прехвърли своя агент Стоян Петков от Истанбул в Съединените американски щати. Между двамата се води интересен разговор. Когато Праматаров поставя въпроса на своя агент, че трябва да замине за Америка, агентът му отговоря: "Знаеш, че когато става въпрос да служа на моята скъпа родина България, готов съм да изпълня всяка поставена задача, колкото и трудна да е тя... но пред теб поставям едно условие: когато трябва да напусна този свят, да бъда върнат в България и да умра в собствената си родина."
Праматаров му казва: "Обещавам ти, дори се заклевам, че това твое желание ще бъде изпълнено и ти ще умреш в собствената си родина България."
След разговора Петков заминава за Америка. Там работи под друго име. Първо е обявен за епископ Андрей Велички, а по-късно - Всеамерикански и австралийски митрополит Андрей Велички, глава на Българската православна църква за този район. Той става двигател на много събития и се среща не само с американския президент Рузвелт, но и с редица други ръководни личности, като събира ценна информация за българското разузнаване.
Анализирайки дейността на Андрей Праматаров като началник на отделение "Б" към отдел "Държавна сигурност", неминуемо стигаме до извода, че той е много по-добър разузнавач от Никола Гешев, но просто не е така популярен като Гешев.
След 9 септември 1944 г. Праматаров е съден от Народния съд и осъден на смърт. Но преди да бъде изпълнена смъртната присъда, с него се срещат Димо Дичев - началник на "Държавна сигурност" в първото правителство на Отечествения фронт, и Руси Христозов - директор на милицията и зам.-министър на МВР в същото правителство. Те предлагат на Праматаров да се съгласи да сътрудничи на новото разузнаване, като му предаде цялата негова задгранична агентура. След този разговор Дичев и Христозов предлагат на министъра на вътрешните работи Антон Югов да внесе предложение в Министерския съвет за помилването на Праматаров.
Праматаров е помилван и освободен от затвора. След този акт разузнаването на правителството на Отечествения фронт поема ръководството на цялата задгранична агентура на отделение "Б", а Праматаров е използван за консултант. Това довежда до нов голям успех на разузнаването на правителството на Отечествения фронт.
По-късно МВР ми уреди среща с Праматаров. Той малко ме уплаши: трепереше, вдигаше глава нагоре с отворена уста, беше много неспокоен. Но като отпихме по глътка уиски, каза: "Все пак тези неща аз имам нужда да ги разкажа на някого, нека този човек бъдеш ти." Праматаров потвърди всичко, което вече бях чел от неговите доклади, той ми разказа много работи за неговия агент митрополит Андрей Велички и за обещанието, което му е дал, разказа ми много неща за Никола Гешев и неговите последни дни. Праматаров застъпи становището, че когато Гешев се е срещнал с граничния наряд, той помислил, че това е клопка и затова стрелял по войниците. Но поради тежкото му психическо състояние, ръката му треперела и не улучил.
Разговорът с Праматаров продължи повече от четири часа. Въпреки че той беше в напреднала възраст, не губеше мисълта си и говореше свободно за всичко. Праматаров почина на 28 октомври 1963 г. от естествена смърт.
Какво стана с митрополит Андрей Велички? През юни 1972 г. той се обажда в българското посолство в САЩ по телефона, който му е даден за връзка, и казва: "Чувствам се много зле. Много моля, предайте на господата да изпълнят своето обещание." Сигналът веднага е предаден на МВР. Митрополит Андрей Велички е качен на самолета и на 20 юни 1972 г. върнат в България. Настанен е в Правителствена болница за лечение. Установява се, че е болен от рак. Митрополит Андрей Велички умира в Правителствена болница в 11 ч. на 9 август 1972 г.
От всичко казано дотук става ясно, че разузнаването на правителството на ОФ не само е ползвало опита на царското разузнаване, но то е изпълнявало и обещанията на царското разузнаване към негови агенти, които после са работили за разузнаването на ОФ.

- - - - -

* Уважаваният сътрудник на ДУМА Добри Желев, д-р по история, навърши 90 години. Възпитаван в любов към родината и ненавист към неправдата, той членува в антифашистка организация в армията през 1942 г., после е председател на ОФ комитет и ръководител на полкови войнишки комитет по време на Отечествената война.
Работи 18 г. в Гранични войски, главен редактор е на в. "Граничар". При командировка в Полша се запознава със свещеник Карол Войтила, по-късно римски папа Йоан Павел II, и дълги години поддържа приятелство с него.
Активно се занимава с научноизследователска дейност в областта на нашата нова и най-нова история, има над 200 публикации. Автор е на книгите "Записки на граничаря" и "Никола Гешев - неговите секретни операции".
Като помества поредната му статия, редакцията го поздравява най-сърдечно с юбилейната годишнина и му желае здраве и още дълги години творческа бодрост.