Как той стана Дядото

Стефчо КИРИН

В първите години на своята обшествено-политическа дейност в България Димитър Благоев е публикувал много от своите трудове с псевдонимите Д. Братанов, Желязков, Д-р "Сенекс".
В периода 1894-1902 г. по косата и брадата на Д. Благоев започнали да се появяват първите сребърни нишки, макар че той е бил още в разцвета на своите жизнени сили. Съвременничката на Д. Благоев Парашкева Горанова разказва, че през 1900 г., когато отишла в Пловдив, й направило тягостно впечатление, че другарите от Пловдивската партийна организация наричат Д. Благоев "старчето" и затова попитала своя другар Васил Горанов - приятел на Благоев и член на ръководството на партийната организация в Пловдив, защо се обръщат към Благоев така. Той й обяснил, че това обръщение е превод на неговия псевдоним "Сенекс".
Една вечер през 1901 г. група пловдивски дейци на партията се били събрали в бирарията "Яваш". Стоян Спасов казал нещо за Благоев и вместо да спомене името му, го нарекъл "стареца". Георги Кирков, който се намирал там, съзрял елемент на недостатъчно уважение и респект към личността на Благоев в това прозвище. Той веднага смъмрил Стоян Спасов за това, че наричат своя учител "старец". Вярно е, казал Кирков, че Димитър Благоев е най-възрастният между нас и че той се подписва под някои свои статии с псевдонима "Сенекс", което на български значи стар, мъдър човек. Но Благоев е на около 45 години, с напълно запазени жизнени сили. Той си е избрал това лъжливо име не защото е стар, а защото и философът Сенекс, когато е бил наставник на Нерон, е бил възрастен колкото сега е и Благоев. Затова, продължил Кирков, мисля, че ще бъде по-добре за в бъдеще да му казваме Дядо, в това обръщение се съдържа повече уважение, повече обич и любов и отразява хубавото, топло чувство, което имаме към него. Оттогава започнали да наричат Димитър Благоев Дядото.

nabore.bg