Как ще реагира ЕС?

Страховете се сбъднаха. Най-голям победител на изборите за ЕП излязоха крайните партии, яхнали вълната на евроскептицизма. Макар да не могат да сформират политическа група в ЕП и да блокират решенията, победата им е онази все по-настоятелно светеща червена лампичка за превръщането на недоволството на европейските граждани в опасна ксенофобска и екстремистка нагласа. Популистките методи, обещаващи решения на всички досегашни проблеми като с магическа пръчка, изиграха ролята си за победата. На национално ниво обаче възходът на крайните партии е доста сериозен сигнал. И френският президент Оланд съзря това. Всяка крайност е опасна, това е повече от ясно.
Как ще отговори Европа сега? Очаквано евролидерите са стреснати. Промяната, която голяма част от тях изискват от доста време, е крайно наложителна. Тя е лекарството на евроскептицизма. Дано обаче евролидерите са прозрели какво точно отдалечи европейските граждани от проекта и идеята ЕС и не предпишат отново грешен лек, както немалко пъти постъпиха. Повече Европа, за която пледират лидерите, очевидно не е това, което искат европейските граждани. Те това и показаха с вота си в неделя. Именно от все по-голямата централизация, която не е дотам ефективна, а често е вредна, се умориха гражданите.
В ръцете на големите партии е да намерят решението за недоволството на европейските граждани. За да бъде победен общият враг в лицето на евроскептицизма, вариант е да се сформира широка коалиция в ЕП по примера на Германия. Ако искат заплашения от разпад проект ЕС да просъществува, големите партии трябва да загърбят идеологическите си различия и да се обединят. Защото са си нужни едни на други. Меркел го каза в прав текст, че социалистите са нужни на ЕНП. В противен случай бъдещето на ЕС става още по-несигурно.