Как ще изглежда европейският банков съюз?

С малки изключения, всички високопоставени европейски политици са съгласни, че еврозоната има нужда от банков съюз. Кризата изведе на преден план редица недостатъци на съществуващата система, които трябва бързо да се коригират.

И макар че цари единодушие, че сред приоритетите са приемането на общи правила и централно регулиране, все още предстови да се уточни какво точно означава това.

Болшинството от лидерите на Стария континент смятат, че банковият съюз трябва да се крепи на три елемента: единен орган за надзор, специален регулатор за затъналите институции и обща защита на дребните вложители от всички държави от монетарния съюз. Тези три пилона са необходими, за да се изкоренят основните проблеми, които застрашават финансовата стабилност на еврозоната, подчертават анализатори на The Wall Street Journal, цитирани от Expert.bg.

Първият недъг на съществуваща система е, че хората загубиха вяра в „разклатените” банки, тъй като се съмняват, че правителствата разполагат с достатъчно средства за тяхното спасяване. Тази тревога от своя страна подрива доверието към финансовото състояние на отделните държави.

Вторият проблем е, че националните регулатори са в твърде близки отношения с поднадзорните организации, които се предполага да контролират. Това води до синдрома на „затворените очи” към недостатъци, които нанасят ущърб на данъкоплатците, а понякога и на други държави, ако доведат до банкрута на крупни играчи.

Двете структури, чиято критична роля почти никой не оспорва, са общ надзорен орган за еврозоната, който да гарантира, че гражданите няма да бъдат ощетени от евентуалното закриване на банки и единна система за защита на вложителите, която да предпази системата от паническо теглене на депозити.

Миналата седмица лидерите на Стария континент вече започнаха обсъждането на единен регулатор. Финансовият министър на Ирландия Майкъл Ноан подчерта, че „трябва да постигнем прогрес в строителството на два важни блока: саниране на банките и гарантиране на депозитите”.

А някои дори са убедени, че само два пилона са всичко, от което се нуждае бъдещият банков съюз. Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман заяви пред The Wall Street Journal, че „за мен банковият съюз се състои от две елемента: единен регулаторен меганизъм и механизъм за оздравяване на банките. В идеалният случай, те ще бъдат създадени едновременно.”

И други европейски политици споделят възгледите на Вайдман – най-вече германските. Немските лидери се тревожат предимно от създаването на единен гаранционен фонд за цялата еврозона и се опасяват, че ще трябва отново да плащат чужди сметки. Към момента, заемодателите в еврозоната държат депозити на обща сума от 11 трлн. евро (14.3 трлн. долара).

Берлин дава ясни знаци, че не бърза и със създаването на специалния регулатор за закъсалите банки.

„Ако искаме подобни европейски организации, трябва да гласуваме изменения на Договора на ЕС”, смята финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле.

Редица еврокомисари обаче не споделят това становище, защото, както е печално известно, всяка дори незначителна корекция на основия документ на ЕС отнема бекрайно дълго време.

Остава непонятно как Германия, която редом с други лидери от монетарния съюз твърдеше миналото лято, че е необходимо „да се разкъса порочния кръг между банките и суверенните дългове”, смята да постигне тази цел?

През юни мнозинството от европейските политици се съгласиха, че в краен случай ще разрешат на временния спасителен фонд да подаде ръка на банките, които са на ръба на банкрута, за да се избегне намесата на националните правителства.

Изглежда обаче Германия предпочита друг подход. Първо, до създаването на единнният надзорен орган всички заемодатели трябва да са в добро състояние. Затова финансовите организации трябва да преминат през строга проверка на активите и в случай на нужда да увеличат капитала си. На пръв поглед това би минимизирало рисковете. Но какво да кажем за тези заемодатели, които се провалят на теста и националното правителство не успее да им помогне? Ще последва ли кипърският сценарий?

А какво да кажем по повод единната програма за защита на депозитите? В Берлин смятат, че тя не е необходима, тъй като малките банки се финансират чрез застрахованите дребни вложения, които не са застрашени така или иначе. По-големите играчи имат по-голям дял големи и незастраховани вложители и кредитори, които могат да бъдат „остригани”, а получените средства да се разпределят между дребните клиенти.

Много експерти са съгласни, че ако банките не могат да разчитат на подкрепа от страна на данъкоплатците, това ще застави ръководителите им, както и едрите им вложители, да са по-внимателни с управлението на средствата.

Кризата обаче още не е свършила и е съмнително дали именно сега е подходящият момент да се каже на инвеститорите и големите клиенти на банките, че вложенията им са станали по-рискови.