Как се промени животът ни за 10 години?

Ирина Невинная

Заплатите
Страната навлезе в „нулевите“ години след икономическата криза от 1998 година. След 10 години ни се случи по-сериозно изпитание – световната криза. Но успяхме да излезем от нея с най-малки загуби, в сравнение с другите страни. Въпреки че и у нас се закриваха предприятия и заплатите намаляваха, държавата успя да защити най-уязвимите групи. За разлика от европейските страни, пенсиите не се съкратиха, а се индексираха, пенсионната възраст не се повиши, социалните програми не бяха свити (орязани).
От 2000 до 2008-а година реалната заплата, тоест като се приспадне инфлацията, се увеличи почти 3,5 пъти, а реалните разполагаеми доходи – 2,5 пъти. За 10 години броят на безработните намаля два пъти – днес те са 6%, което в сравнение с европейските показатели съвсем даже не е зле.
Намаляха безимотните. През 2000-а година под прага на бедността се намираха повече от 42 милиона души, тоест почти една трета от населението. Днес, като се има предвид кризата от 2008-2009 г., - бедните са 18 милиона души, или 12,8% от цялото население. Много ли са? Да. И все пак, ние практически забравихме за стачките, предизвикани от задържане на заплатите. Както не си спомняме за това, че преди 15 години магазините бяха празни.

За в бъдеще трябва да се работи по посока на ликвидация на икономическата бедност, когато нормални, здрави хора не са в състояние да изкарват за достойното съществуване на тях и на тяхното дете. Това не са само безработните, а също така самотни майки и без работа, семейства с деца, където и двамата родители работят в бюджетната сфера, многодетни, работници, заети в неуспешни от търговска гледна точка отрасли.
Ако държавата се грижи за това у нас да действа принципа „добре работиш – добре живееш“, то този проблем ще бъде решен. Как да се постигне това? Първо, в момента у нас самият труд е с ниска производителност, използва се амортизирана техника. Второ, налице е един безумен дисбаланс между нивото на заплащане и нивото на печалба. Трябва да се помни, че евтината работна ръка не спомага за придвижването на страната напред.

Пенсиите
Благополучието на пенсионерите е в пряка зависимост от икономическото благополучие на страната. Ако има много работници, техните заплати са високи и осигурителните вноски се плащат в пълен размер, то тогава средствата в социалните фондове ще са достатъчно и за достойни пенсии, и за прилично здравеопазване. Но още от 90-те години страната е болна от „сиви заплати“ и сенчеста заетост: в плика се изплащаха до 60% от заработените пари. От тях не се отчисляваха средства за социални плащания, доходите на Пенсионните фондове падаха.
Наложи се правителството да въвежда персонифициран отчет на осигурителните вноски, да разпраща „писма на щастието“ - за да могат работниците да контролират своите работодатели. През 2012 г. размерът на средната пенсия ще се равнява на 1,67 от жизнения минимум.

Здравеопазване
В рамките на националния проект „Здраве“ бе направена първата, но много важна крачка – в поликлиниките и болниците само за 2-3 години бе доставено толкова съвременно оборудване, колкото те не са получавали за предшестващите ги десетилетия. Появиха се стандарти за медицинска помощ, осигуряващи еднакъв подход към лечението във всички региони.
През цялата 2011 година течеше подготовка за приемането на базовия закон – за основите на здравеопазването на гражданите на РФ, който предизвика бурни дискусии. С особено внимание бе посрещнато предложението в документа да се включи член за платените медицински услуги. Може де се спори до безкрай. Но фактът си е факт: платено медицинско обслужване съществува (даже в държавните медицински учреждения), и то отдавна. Закона уточнява точно какво пациентът получава безплатно. Това са първичната медико–санитарна, специализираната, в това число високотехнологична помощ, бързата и неотложната помощ.
За първи път е включено осигуряването с безплатни лекарства от списъка на живото спасяващите при стационарно лечение и на етапа на бързата помощ.
Между другото - за лекарствата. След кризата от 2008-а година, когато заради падналия курс на рублата вносните медикаменти рязко поскъпнаха, правителството въведе регистрация на пределно допустими продажни цени за жизненоважни лекарства.
Днес този списък включва повече от 500 лекарства. Техните цени се удържат на нивата от 2009 г.

Социални помощи
През последните години правителството сериозно се зае с детския въпрос. Системата на детските плащания се промени. Прекрати се изплащането на помощи за деца над 1,5 години. Но се разработиха други начини за подкрепа на майките и децата. Еднократната помощ при раждане през 2011 година достигна 11 703 рубли (прибл. 600 лв.). Максималната помощ за бременност и раждане се равнява на 36 831 рубли. Преди няколко години обвързаха помощите за отглеждане на дете до 1,5 години със заплатата на жената – тя не може да получава по-малко от 40% от това, което е печелила. Но основно нововъведение станаха майчинския сертификат и майчинския капитал. По същество майчинският капитал е паричен подарък за семейството от държавата. Семействата могат да похарчат тези пари за покупка на жилище, за получаване на образование, да ги включат в бъдещата пенсия на майката. Размерът на майчинския капитал ежегодно се индексира. През 2007 година стартовата сума бе 250 хиляди рубли, от 1 януари 2012 година тя е 387 хиляди 640 рубли. През всичките тези години програмата се разширяваше. В кризисната 2009 година бе решено част от майчинския капитал да бъде изплатен в брой – семействата получиха по 12 хиляди рубли за „неотложни нужди“. Освен това, те можеха да изплащат жилищните кредити независимо от възрастта на детето. Последното нововъведение е, че с майчинския капитал може да се плати за детска градина.

Цитат

Елена Иванова
НИИ по системен анализ в Сметната палата
Нашият институт съвместно с Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) за Русия осъществихме анализ на данните за разходите на бюджети от различно ниво за социална подкрепа на децата. Във федералния бюджет са заложени около 2% от разходите за всички въпроси, свързани с майчинството и детството. В страните с развита икономика те са 3 – 6%. Средствата от федералния резерв се изразходват за осигуряване на минималните потребности: за детски помощи, подкрепа за непълни семейства. На нас ни е необходима национална програма за подобряване положението на семейства с деца.

Цитат

Валентин Роик
професор в Института по труда и социалното осигуряване
През 1998 година средната пенсия премина под нивото на жизнения минимум, а коефициентът на заместване (отношението на средната пенсия към средната заплата – бел.пр.) падна до 20%. До 2010 г., независимо от регулярните индексации, под 30% от пенсионерите получаваха от държавата сума, по-ниска от прага на бедност.
Бяха необходими 10 години, за да могат пенсионерите постепенно да бъдат изтеглени от ямата на нищетата. През 2010 г. се направи кардинална крачка: пенсиите бяха преизчислени, като се взе предвид „съветския“ стаж, въведе се доплащане до нивото на жизнения минимум. Всички тези действия, независимо от това, колко и как либералите критикуваха правителството, бяха не само оправдани, но и необходими.

Цитат

Татяна Яковлева
депутат от Държавната Дума, заслужил лекар на Русия
Базисното в закона за здравеопазването на гражданите – това е утвърждаване на безплатното здравеопазване. В документа е записано: всички видове медицинска помощ се оказват безплатно, с изключение на отделни условия на комфорт, някои видове от козметичната медицина и пластичната хирургия. Цялата първична медицинска помощ, цялата бърза помощ, стационарната специализирана и с включена в нея високотехнологична медицинска помощ се гарантират от държавата.

Цитат

Людмила Ржаницина
професор в Института по икономика на Руската академия на науките