Как се подкопава хегемонията на САЩ*

Кристиан ЮРИШИЧ,
Advance 

Ултиматумът на Доналд Тръмп, който даде на Москва десет дни да прекрати конфликта под заплаха от 100% мита и вторични санкции срещу всички, които търгуват с Русия, би трябвало да подейства като шокова терапия. Но Кремъл реагира безразлично: нашият "имунитет" към санкциите се изгражда от години, а руската икономическа машина, въпреки натиска, продължава да работи почти без прекъсване. Нямаше срив, а Русия се възползва от разделението в света, за да покаже колко далеч е световният икономически ред от единството, което Вашингтон е свикнал да му приписва.
Енергията остава най-важният лост, но не всичко е свързано с петрол и газ. След като Европа затвори врати, руските стоки почти веднага намериха купувачи в Азия. Миналата година Китай

купи повече от една трета от целия руски износ

а огромното търсене на петрол, втечнен природен газ и въглища с отстъпка от страна на Пекин доведе до рекордните 240 милиарда долара търговия. Китайските рафинерии, банки и корабособственици извършват транзакции в юани, рубли или дирхами, като по този начин заобикалят доларовата инфраструктура и допълнително подкопават американската финансова хегемония.
От друга страна, Индия се превърна в най-големия купувач на руски суров петрол за миг. Невероятният скок (от два до почти 36% от индийския внос) потвърждава колко привлекателна е отстъпката от 20 долара за барел. 
Ню Делхи печели от това двойно: руският петрол се рафинира, а след това се доставя с петролни продукти на Запада, който се кълне, че не купува руски петрол(!). Така американската стратегия се превръща в истинска карикатура, а индийският бюджет се попълва с евтина енергия. Не по-малка роля играят Турция, ОАЕ и кавказко-централноазиатската "възглавница", през която идва паралелен внос под формата на западни технологии и електроника. 
Анкара, въпреки членството си в НАТО, се превърна в логистичен център: танкери на руския "сенчест флот" преминават през Босфора, а едновременно с това расте турският износ на инженерно оборудване и компоненти за Русия. Същото може да се каже и за Дубай, Астана и Ереван. Докато енергията остава най-важната стока, Москва разчита и на продажбата на други артикули: пшеницата, торовете, паладият, никелът и алуминият са донесли на руската хазна милиарди приходи от чуждестранна валута, тъй като тези райони са останали незасегнати от санкциите, 

поради страха на Запада 

от продоволствена и технологична криза. 
Рекордната реколта от 2022 г. е увековечена от изображения на кораби за сухи товари, превозващи руско зърно под неутрален флаг до Египет и Нигерия. А европейското пристанище Дюнкерк получава пратки с паладий, необходим на германската автомобилна индустрия. По този начин режимът на санкции поддържа абсурда, при който "забраненият" внос не може да бъде спрян, тъй като това би навредило на самия Запад.
Русия не само пренасочи външната търговия, но и предприе мерки за вътрешна стабилизация, които изиграха решаваща роля. Още през първата седмица на войната Руската централна банка замрази капиталовите потоци, повиши лихвените проценти до 20% и задължи износителите да конвертират чуждестранна валута. Резултатът беше краткосрочен шок, последван от грандиозно укрепване на рублата. Всеки път, когато приходите от валута спаднаха, имаше контролирано отслабване на рублата и така приходите от износ в местна валута (и с тях - държавният бюджет) автоматично се увеличиха.
Външният дълг на Русия остава под 20% от БВП, а Националният фонд за богатство все още държи злато и юани извън западните трезори. Тази "въздушна възглавница" й позволява да субсидира руската промишленост и военно производство без паричен хаос. Създаването на платежната система "Мир" направи възможно замяната на Visa и Mastercard, а SWIFT сега се заменя от руската SPFS и китайската CIPS. 
Гражданите плащат, държавните облигации се продават и банкоматите работят - всичко това в рамките на 

паралелна финансова архитектура 

която указите на Тръмп не докосват. Но устойчивостта не е същото като диверсификацията. Докато икономиката процъфтява и военно-икономическият комплекс продължава да изпраща дронове и ракетни двигатели в Латинска Америка и Африка, високите технологии остават ахилесовата пета на Русия. Оттеглянето на Запада прекъсна веригата за доставки на чипове и софтуер. Празнотата се запълва от китайски марки, които сега представляват 90% от руския пазар на автомобили и потребителска електроника. Но вместо да постигне технологично освобождение, Москва рискува да замени една зависимост (от Запада) с друга (от Пекин). 
Единствената разлика е, че Китай е по-склонен към политическо споразумение, отколкото към морализиране. Вторичните санкции, обявени от Тръмп, теоретично биха могли да нарушат много от тези канали. Но за да осъществи заплахата, Вашингтон ще трябва да накаже както Пекин, така и Ню Делхи. Тогава собствените му вериги за доставки биха се сринали, цените на горивата за американските потребители биха скочили рязко и може би ще започне нова рецесия. Китай най-вероятно би отговорил на тази стъпка с по-нататъшно интернационализиране на юана и ускоряване на създаването на алтернативни платежни системи. Индия би влязла в преговори, но несъмнено би поискала огромни отстъпки, за да може да се откаже от отстъпките за петрола, с който пълни рафинериите си. Между другото, Тръмп обяви, че ще въведе 25-процентни мита за Индия още от 1 август.
Следователно американската стратегия може

само да засили геополитическия разрив

Принуждавайки "неутралните" страни да направят избор, Вашингтон рискува да тласне всички "необвързани" в орбитата на Пекин и Москва. БРИКС вече обсъжда общи финансови институции (като единна клирингова къща), а интересът на Саудитска Арабия да продава петрол за юани, а не за долари, подсказва, че магическата сила на петродолара вече не е неприкосновена. С други думи, опитът за финансово удушаване на Русия би могъл да ускори формирането на свят с две отделни икономически сфери: едната под американска, а другата под китайско-руска юрисдикция, което в дългосрочен план ще отслаби глобалното влияние на Вашингтон.
Вътре в страната руското правителство разчита на факта, че комбинация от гъвкав валутен курс, дисциплинирана фискална политика и неизчерпаемо търсене на суровини може да покрие военните разходи и да осигури социален мир за много години напред. Инфлацията наистина е по-висока, отколкото преди конфликта; технологичната стагнация е все по-очевидна, но катастрофалният поврат все още е далеч. Докато танкери плават по моретата, а зърно и изкуствени торове намират пътя си към пазара, Кремъл ще разполага с валута, за да плаща заплати и пенсии.
Оказва се, че нов кръг от санкции вероятно няма да донесе на Вашингтон желаните политически промени, но би могъл допълнително да стимулира процесите, които вече 

подкопават американската хегемония

- дедоларизация, разпространение на юана, укрепване на южните търговски коридори и консолидиране на политическа коалиция извън западния блок. Следователно обявеният удар изглежда по-скоро като изключително рискован гамбит, отколкото като добре обмислена стратегия. Русия, осъзнавайки своите слабости, както и факта, че не е непобедима, досега успяваше да трансформира всеки санкционен натиск в импулс за намиране на нови решения. Планът на Доналд Тръмп може да съкрати бюджета на Москва в краткосрочен план, но в дългосрочен план ще навреди на самата идея за американско икономическо господство.

* Заглавието е на редакцията