Как се чете Вазов за удоволствие?

Преди годни бях силно впечатлена, когато прочетох, че голямата руска поетеса Марина Цветаева на 16-годишна възраст вече била прочела "Фауст" на Гьоте в оригинал! Сега си мисля колко от децата ни учат езици, за да прочетат някое стойностно литературно произведение в оригинал. Глупости, ще кажете - те изобщо не четат, камо ли в оригинал. Е, чак такова обобщение не може да се прави, но ето, че Институтът за изследване на образованието преди ден ни каза, че над една четвърт от учениците у нас (26%) изобщо не четат книги. През юли миналата година пък проучване на Министерството на младежта и спорта показа, че 46% от младите българи на възраст 15-29 години не отварят книга. 

Анализаторите от Института за изследване на образованието не крият, че са се заели с темата за четенето, след като поредното издание на международното проучване PISA за пореден път показа, че 15-годишните ученици у нас са все по-зле с четивната грамотност. Около

47 % от българчетата трудно разбират смисъла на прочетеното

и не могат да извлекат информацията от него, докато на това ниско ниво сред връстниците им от страните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са само 23%. На най-високите равнища по четене са 2% от българските ученици, докато средно в ОИСР тези отличници, които разбират съдържанието на информацията и правят разлика между факти и мнение, са 9%. Доказана е връзката между честотата на четене и четивната грамотност, която пък е основа за бъдещото социално и икономическо развитие на човека, подчертават анализаторите. А това означава, че масовото ниско равнище на умението да се чете предопределя в бъдеще една България на неграмотни хора, които не просто не умеят да правят модерна икономика и интелигентно общество, но са и много лесни за всякакви манипулации поради неразвитост на мисленето си. Когато говорим за най-тежките проблеми на България днес, обикновено сочим високия процент на бедни и мизерстващи хора и голямото социално разделение между бедни и богати. Но ми се струва, че всъщност най-голямата заплаха за националната сигурност у нас е все повече нарастващата неграмотност сред младите в съчетание с нашия най-бърз в ЕС демографски срив. 

Данните от PISA 2018 показват, че колкото по-често нашите ученици четат художествена литература, толкова по-високи са техните резултати, цитират анализаторите. Разликата в грамотността на децата, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не го правят, се равнява на двугодишно обучение в училище. Тези 26%, които не четат книги, изостават от средното ниво в ОИСР с около 1 година училищно обучение. А само 11% от нашите деца са посочили, че четат книги за удоволствие. 

Статистиките са повече от ясни, но важният въпрос е защо ни се случва всичко това. Най-често вината я стоварваме върху училището. То има значение, разбира се, но дали в случая не трябва

да поделим греха и със семейството?

Днешните 15-годишни са родени през 2004 г. Техните родители са получили образование и са прекарали съзнателния си живот в годините на прехода след 1989 г. А какво се случи в тези години? У нас се срина не само икономиката, срина се духовността, загърбени бяха ценностите на изкуството и литературата, човешките отношения на взаимопомощ и състрадание, социалната чувствителност, които всъщност се възпитават в най-голяма степен именно от изкуството и литературата. Факт е, че високите образци, особено на българската литература, са социални, бунтарски и изпълнени с човешка нежност. Всичко това мина в графата "социалистически архаизъм". Как живеят днес писателите и творците ни? Те ли са идолите на младите сега, когато ценност са парите, джакузито и маратонките "Puma"? Хайде, не ме разсмивайте. Това е политика на държавата, начело на която стои шеф, прочел една книга в живота си...  

Близо една четвърт от учениците ни, участвали в PISA, казват, че имат до 10 книги в дома си! Родителите не четат, естествено, не четат и децата им. Родители дори роптаят, ако детето е попаднало при учител, който му дава списък с книги да ги прочете през лятото. Било ненужно претоварване. Отношението към книгата и навикът да се чете се формират от най-ранна възраст - колкото по-рано, толкова по-трайно. Защо няма родителска реакция на постоянните експерименти с училището, които стигнаха дотам, че новите учебни програми са превърнати в

немислим литературен миш-маш?

Народът се впечатли само от това, че извадиха "Балканджи Йово" от училището, обаче не му дреме, че МОН изхвърли от програмите, да речем, публицистиката на Ботев и фейлетоните на Алеко. Ако преди се учеха произведения, сега се преподават "теми": Черноризец Храбър е в една тема с Бокачо, а Смирненски - с Марк Твен. Творбите и авторите им са разхвърляни на части в различни класове - "Отечество любезно" на Вазов е подредено заедно с романа "Моето семейство и други животни" на Джерълд Даръл. Или пък три "неутрални" глави от "Под игото" (без наблягане върху робство, революционери и прочее "политически некоректни елементи") са разпръснати по разни теми в различни класове и в комплект с разни автори, а романът като цяло го няма. В скоби само да отбележа, че за Освобождението на София три водещи телевизии повтаряха в новините, че Гурко освободил столицата ни от "турско робство" и от "турските поробители". Нова интифа ли им е дадена, или редакторите не са си научили урока за "османското" владичество, присъствие или както там го пише в учебниците. 

Случвало ми се е вече да напиша, че огромна част от младите българи, завършили училище в последните 5-6 години, и сега едва изброяват имената на не повече от 4-5 български автори. А след новия иновационен подход на МОН при изучаването на литература утре ще ви кажат, че Радичков и Смирненски са връстници - понеже се учат заедно в една тема. Защо родителите, пък и политиците не реагират? Ами защото вкъщи имат до 10 книги...

Най-страшното нещо напоследък за мен бяха  думите на едно младо същество от рядко интелигентно семейство, в чийто дом книгите изпълват три библиотеки, което ми каза: "Нямах с кого да си говоря в училище, нямам сега с кого да си говоря в университета. Само простотии си приказват състудентите ми, а като им заговоря за някоя книга, ми казват, че съм смотанячка и зубър. Как ще живея, а?" И си спомних моето училище и моите съученици, с които с часове си говорехме за Виктор Юго и за Лермонтов. Не защото някой ни караше, а защото ни беше интересно. Всъщност

кои са пък тия двамата 

ще ви попита днешният български ученик, няма ги в програмата...

Казват, не било толкова трагично - децата черпят днес информация от интернет, каквато навремето не сме и сънували, и си говорят постоянно в мрежата, както ние никога не сме си говорили. Вярно, само че интернет е техническото средство за общуване, за бързо получаване на сдъвкана информация наготово, за ловки игри, но той не възпитава душата, не възпламенява сърцето и не буди мисълта и въображението. Не те прави човек. Това правят книгите. Колко деца четат книги в интернет? 

Учениците не разбирали написаното от българските автори, било архаично и досадно - с това се оправдават всякакви експерименти за изгонване на литературата от живота на младите българи. Дори простотии от типа на нашумелия "превод" на "Под игото". Не е вярно, че децата не разбират какво четат, тях просто семейството и училището не са ги научили да усещат и да търсят книгата. И както МОН се кани да дава по 100 лв. стипендия на отличници, които се насочат към педагогика или физика, така да ги дава и на младежи, които избират четенето в извънкласни часове например. Да направи поне нещо министерството. Да вземе пример от бизнесмена Йоско Алипиев от Бургас, който дава на служителите си по 50 и 100 лв. отгоре към заплатата, ако децата им нямат отсъствия и се учат отлично. Сърце и ум трябват за такова нещо!  

А все още има и учители, и деца, които биха избрали книгата за занимание и... удоволствие.