Как се борим с неграмотността

Няма напоследък образователен форум, в който да не се повтаря като рефрен нещо, което бе новина преди две години - когато излязоха резултатите от международното изследване PISA и се оказа, че 41% от българските 15-годишни ученици не могат да осмислят прочетен тест, сиреч са функционално неграмотни. Ето и вчера организацията "Заедно в час" го напомни. Не че не трябва да го помним като основа за всяка предприемана мярка в просветата, но е някак малоумно медиите всеки път - отново и отново, да го вадят в заглавие като суперновина на деня. Очевидно, болни от някакъв злокачествен мазохизъм, изпитваме наслаждение да правим новини от лошото и най-лошото. 
В същото време основни проблеми на образованието всъщност не се радват на особен медиен интерес. Няма спор, че в последните 20 години качеството на училищното образование се срина в сравнение с твърде доброто му ниво преди "демокрацията". Само че от прости констатации полза - почти никаква. Въпросът е какви са причините и как могат да бъдат преодолени. Като започнем от това, че училището не е извън болното ни общество и трябва да мислим как с възпитанието, с обучението и учебните програми можем да облекчим симптомите на болестта. Трябва да се сетим, че 20 години демократи учат децата ни и децата на децата ни, че имат права, но не ги учат, че имат задължения. Трябва да мислим, че от случайно попаднали в просветата учители и от педагози, минаващи квалификация по два дни в годината, не стават гурута, които да увлекат учениците със знание. Трябва да мислим, че когато Дянков намалява парите за просвета до 3,2% от БВП, няма как нашите ученици да са на нивото на онези, които харчат за същото средно 5%. Трябва да мислим също, че когато 20 години събаряме и прекрояваме училищната мрежа, няма как от нея да излизат Айнщайновци. Сега предстои цели категории училища или да изчезнат, или да се обърнат с главата надолу, но в малко медии заглавията са свързани с тази "сензация". Предстои българчетата, вече разделени на бедни и богати, да бъдат разделени още повече от самата държава - по имането на "пари". Но и тези теми не са "сензация", нали?
А когато сега ДПС прави политически изцепки около майчиния език и се опитва насила да накара децата от цели райони да учат турски, без те да искат това, някой сеща ли се, че когато политиката възседне училището последиците винаги са печални? За грамотност ли се мисли или за нещо друго? Ако майчиният език стане задължителен, нали в замяна други предмети ще се свалят от програмата на училището? А семействата в това време искат друго - искат да изучат децата си, за да си намерят те работа в България или в Европа и по-нататък. Ако това беше медийна и съответно - обществена тема, министър Сергей Игнатов нямаше да бъде оставен сам да се бори с новото политическо покушение над училището.  
Ако продължаваме така, ще дойдат резултатите от следващото изследване на PISA и пак мазохистично ще си напудрим "атрактивните" заглавия със сензационното ниво на неграмотността на българчетата. Защото ние не се борим с неграмотността, ние я одумваме.