Как приеха България в ООН въпреки САЩ

На 24 октомври се навършват 75 години от официалното създаване на ООН през 1945 г. Скоро ще отбележим и още две годишнини - 65 години от приемането на България в ООН (14 декември 1955 г.) и 90 години от рождението на един от големите дипломати на социалистическа България Иван Гарвалов (род. на 17.11.1930 г.). Тези събития естествено се свързват едно с друго, защото Гарвалов е автор и на публикации, в които разказва детайлно как и защо с такова закъснение се е случило приемането ни в ООН. 

Нека припомним два основни факта. След 1945 г. САЩ и Западът изпращат в родината ни десетки банди от Гърция, Турция и Югославия - добре финансирани и оборудвани, на които нашата армия устройва подобаващо посрещане. Естествено е, че западняците искат да се спре нашата кандидатура за световната организация, а също на Унгария,  Румъния и Албания. Съветският съюз в отговор  налага вето на приемането на страни като Испания, Италия, Португалия, Австрия, Финландия и др. Казано накратко - или всички, или никой. Неочаквано решаващ поддръжник на приемането ни се оказва Канада, която се опълчва срещу диктата на своя могъщ съсед САЩ. Отношенията им стигат дотам, че янките заплашват да спрат петролните доставки от Канада - нищо ново под слънцето, нали!

И чудото се случва! България е приета в ООН и благодари на всички, които са я подкрепили - на братушките и на Канада на първо място. И предлага, без да съгласува със СССР, "балканският лъв" незабавно да възстанови дипломатическите си отношения с "кленовите листа". Не изказва обаче и грам благодарност на Гърция, която се въздържа, и на Турция, която е за - нещо, което на дипломатически език е толкова красноречиво, че чак скандално.

Из "Приемането на България в ООН", Иван Гарвалов, изд. "ГорексПрес", 2010 г.

"Какво се случва в ООН"

В Съвета за сигурност на ООН обаче не се постига благоприятно решение за приемането в ООН не само на България, но и на други страни. Липсва консенсус между великите сили, които са постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Великобритания, Франция и Китай от една страна, и СССР от друга.

... Редица мемоари на известни западни държавници и дипломати от онези години разкриват истинските причини, поради които САЩ, Великобритания и Франция са блокирали разширяването. За тях е било неприемливо приемането в ООН на "комунистически" държави. Опасенията им са произтичали от това, че едно разширяване на членовете на ООН би довело до разместване на баланса на силите в организацията и те биха загубили мнозинството си. 

Естествено, СССР е настоявал за приемането на Албания, България, Румъния и Унгария, като е обвързвал приемането им в пакет с Австрия, Финландия и Ирландия. А по отношение на Испания, Португалия и Италия не е бил съгласен. За СССР най-спорна е била кандидатурата на Япония, понеже между двете държави не е имало подписан мирен договор.

Из "Гръцкият въпрос" - пречка за приемането на България"

По отношение на България има още една задръжка - т.нар. "гръцки въпрос". Той е внесен за първи път в дневния ред на Съвета за сигурност от Украинската ССР с нота от 24 август 1946 г. В нея външният министър на УССР заявява, че гръцки армейски части са нахлули на територията на Албания и че гръцкото правителство упражнява насилнически мерки и преследване на националните малцинства в Македония, Тракия и Епир, а също така, че британски въоръжени части се намират на територията на Гърция и се намесват пряко във вътрешните й работи. От своя страна Гърция се оплаква от провокационни действия срещу нея от страна на Албания, България и Югославия...

На 20 септември 1946 г. представителят на САЩ внася в Съвета проекторезолюция, с която иска създадената от Съвета Балканска комисия да разследва фактите относно пограничните инциденти... По отношение на България в доклада се твърди, че има достатъчно сведения, които твърдят, че българското правителство е помагало на гръцките партизани...

Поради факта, че "гръцкият въпрос" остава в дневния ред на Съвета за сигурност и през следващите няколко години, той служи обективно като един от факторите, който задържа кандидатурата на България за членка на ООН.

Ключовата роля на Канада

През 1955 г. през юни в Сан Франциско се провежда конференция за честване на десетата годишнина на ООН. Редица от присъстващите държавни ръководители поставят въпроса за необходимостта да се приемат нови членове. Един от участниците е външният министър на Канада - Лестър Пиърсън. В речта си той изразява съжаление, че има много суверенни държави, чието значение е голямо, но те не са членки на ООН. Той конкретно споменава Австрия, Япония, Ирландия, Испания и др., а същото така България, Румъния и Унгария. Лестър Пиърсън отива още по-далече, като предупреждава, че ООН не може да изпълнява функциите си, ако такива квалифицирани държави не са нейни членки и че ООН не бива да се превръща в "клуб на западните държави"...

Във втория том на мемоарите си, озаглавени A Very Public Life ("Един много обществен живот") Пол Мартин (по-късно министър-председател на Канада - б. Хр. Г.) описва този период. В едно интервю пред пресата, направено през 1986 г., той казва:

"Като гледам назад, впечатлява ме постигнатото от нас, независимо от някои много трудни и неприятни разговори, които някога са били водени между Канада и съюзниците й. Приемането на нови членки през 1955 г. даде началото на една тенденция, която измени коренно състава и работата на ООН. Постави се началото на края на "задушаваща хватка" на великите сили, като някои твърдяха с основание, че тази тенденция отслабвала ООН. Всъщност, чрез огромните усилия на Канада ООН осъществи дългосрочната си цел - наистина да представлява световната общност...

Истината е, че СССР искаше да се приемат трите комунистически страни, а докато за това се постигнеше съгласие, СССР налагаше "вето" на всеки опит да се включат и други страни. Държавният секретар на САЩ Джон Фостър Дълес беше непреклонен в опозицията си срещу приемането на комунистическите страни. Освен това САЩ, Великобритания и Франция не искаха да се наруши балансът на силите в ООН. Франция допълнително се тревожеше, че с приемането на нови членки се отваря врата, което ще подтикне африканските и други колонии да получат независимост. Франция се безпокоеше преди всичко за Алжир"...

В мемоарите си Пол Мартин изказва доста критични бележки по отношение на противниците на неговата идея. Според него "американците се държаха доста лошо и по-специално Дълес. Той настояваше да оттеглим проекторезолюцията. Заплашваше нашия шарже д'афер (временно управляващ) във Вашингтон Джордж Глейзънбрук) с петролните доставки от Канада. В разговор с мен Кабот Лодж отиде още по-далеч, като ми каза "Можем да прекратим вноса си на петрол от вас." 

Той си позволил да се оплаче, че Лестър Пиърсън бил против президента Айзенхауър. Пол Мартин му казал, че това е обида по отношение на правителството на Канада и... напуснал срещата..." По същото време английският посланик при ООН сър Пиърсън Диксън ултимативно заявява на Пол Мартин следното: "Не можете да продължавате с този проект. Има писмо от нашия министър-председател", на което Пол Мартин в същия тон му отговаря: "Пукната пара не давам. Позицията на нашето правителство е тази, която вече изложих и ние продължаваме напред!"

При гласуването в Специалния политически комитет 52 държави подкрепят проекторезолюцията, две гласуват против - Китай и Куба, а пет се въздържат, между които САЩ, Франция и Белгия. На 8 декември 1955 г. при гласуването в Общото събрание се получава същия резултат. Единствената промяна е в позицията на Великобритания, която гласува за резолюцията.

 "Еврика"

Приемането на Народна република България за членка на ООН става на 14 декември 1955 година, на церемония в Общото събрание на ООН късно следобед на същия ден.

На сутринта на 14 декември 1955 г. Съветът за сигурност провежда последното си заседание..., на което най-после успява след няколко години на остра конфронтация и безплодни дебати да постигне съгласие за известен брой държави-кандидатки...

Монголия и Япония остават извън ООН.

За приемането на България, Румъния и Унгария са подадени 9 гласа "за" и 2 "въздържали се" (САЩ и Китай)... Западноевропейските държави в Съвета за сигурност (Белгия, Великобритания и Франция) гласуват единодушно за България, Румъния и Унгария...

За Резолюцията на Общото събрание 995 (Х) пленарното заседание е 555-то от 14 декември 1955 г. Текстът е същият, както на резолюцията на Съвета за сигурност, но с това изменение, което заявява, че Общото събрание "приема горепосочените шестнадесет държави за членки на ООН"...

Гласуването отнема два часа. Участие вземат 57 държави-членки на ООН. Ето резултатите: ... За България - 50 "за", 2 "против" (Китай, Куба) и 5 "въздържал се" (Гърция, САЩ, Холандия, Филипините и Доминиканската република).

Прави впечатление, че двете южни съседки на България, които са в много лоши отношения с нея, подхождат различно при гласуването. Турция е за приемането на България, а Гърция се въздържа! Впрочем Гърция се въздържа и по отношение на Румъния и Унгария, а за Албания гласува "против". 

Не излизат достоверни някои предупреждения, предварително съобщени на българската страна, че Израел няма да подкрепи приемането на България. Както се оказа впоследствие, в действителност Израел гласува положително...

Стъпките на българското правителство и дипломация през 1955 г. за приемането на България в ООН

На 14 юли 1955 г. пълномощният министър и началник отдел "Международни организации и договори" при Министерството на външните работи Димитър Братанов изпраща докладна записка до министъра на външните работи - д-р Минчо Нейчев... Димитър Братанов предлага план за работата на министерството и българските задгранични представителства, за да се даде широко популяризиране на искането на България за приемане в ООН. Сред предлаганите мероприятия е изпращане на телеграма до Общото събрание и Съвета за сигурност... с молба за приемане в ООН; изпращане на съответни ноти до дипломатическите представителства в София на тези държави, които са членки на Съвета за сигурност...в нотата да се "подчертае нашата привързаност към основните принципи на Устава на ООН и да се изтъкне нашата последователна политика за мир и сътрудничество с всички народи и да се иска подкрепа на нашата кандидатура."

...На 14 септември Министерският съвет приема предложенията. Той дава указания те да се съгласуват със СССР... За външно министерство започва напрегната работа. На българските задгранични представителства се нарежда да изпратят молбата за членство с нота до съответната държава... Легацията на Израел в София е една от първите, ако не и първата, която изпраща отговор до външно министерство, че Израел ще подкрепи молбата...

На 12 октомври 1955 г. Димитър Халов съобщава в София, че един английски журналист научил от френски дипломати, че западните държави се съгласили пет страни от Изтока, включително и Монголия, да бъдат приети в ООН, заедно с пет капиталистически държави, между които и Испания. Преговори по въпроса се водили със СССР.

... В момента на приемането на България в ООН България не е имала никакво дипломатическо представителство в САЩ. Българската легация във Вашингтон е била закрита, защото България и САЩ скъсват дипломатическите си отношения през 1950 г. Поводът е процесът в България срещу Трайчо Костов и обвиненията, че е бил американски шпионин... България няма дипломатически отношения с Канада и Мексико... Последното нареждане е в ООН да бъде изпратен пълномощният министър Димитър Халов от Лондон, за да поднесе приветствията от името на българското правителство.

На 15 декември, денят след приемането на България в ООН, генералният секретар на организацията Даг Хамаршелд изпраща до външния министър д-р Минчо Нейчев поздравителна телеграма:

"Имам чест да Ви уведомя, че Общото събрание на ООН на 555-то си пленарно събрание състояло се на 14 декември 1955 г., постъпвайки съгласно препоръките на Съвета за сигурност, разгледа молбата на България и реши да приеме вашата страна за член на Обединените нации заедно с Албания, Йордания, Ирландия, Португалия, Унгария, Италия, Австрия, Румъния, Финландия, Цейлон, Непал, Либия, Камбоджа, Лаос и Испания. Аз споделям дълбокото удовлетворение на членовете на обединените нации от това решение. Аз ще бъда признателен да получа пълномощията на официалния представител на Вашето правителство в Обединените нации.

Приемете, господине, уверенията на моето най-дълбоко уважение."

Даг Хамаршелд генерален секретар на Обединените нации Ню Йорк.

В същия ден се получава поздравителна телеграма от министър-председателя на Индия Джавархарлал Неру до българския министър-председател... Неру вече е един ръководителите на т.нар. необвързани страни... Също на 15 декември заместник-министърът на външните работи Любен Герасимов нарежда на Димитър Халов да съобщи на канадския посланик в Лондон, че България благодари на Канада за усилията й, както и това, че при новата обстановка България иска да установи дипломатически отношения с Канада... Съвършено ясно е, че българското правителство признава решаващата роля, която Канада е изиграла за приемането на България в ООН... 

На Великобритания била изказана благодарност в София... На Гърция, която се въздържа при гласуването за приемането в ООН, не се изпращат никакви благодарности. На Турция, която ни подкрепя както в Съвета за сигурност - тя е членка през 1955 г., така и в Общото събрание, също не се изпращат благодарности...

През януари 1956 г. Министерският съвет на България решава да изпрати като първи български постоянен представител в ООН д-р Петър Вутов, който тогава е пълномощен министър в Индия. В средата на април същата година България вече има своя постоянен представител в ООН.