КАК НЕ СЕ Е СЕТИЛА ДИЛМА РУСЕФ!

Не много отдавна премиерът Борисов беше в Бразилия във връзка с встъпването в длъжност президент на Дилма Русеф. Не знам дали външният министър Младенов или някой друг от антуража му се е сетил да му обърне внимание върху спецификата на два и половина милионната столица Бразилиа. Тя беше изградена за 4 години (1956-1960 г.), така да се каже, на голо място. Погледната от въздуха, напомня на самолет. Грандиозната задача, която си поставили при изграждането на новата столица световноизвестният архитект Оскар Нимайер и отговарящият за градското планиране Лусио Коща била, освен всичко друго, да създадат образец на функционалност, да се избегнат характерните за мегаполисите неудобства. В Бразилиа не може да се види улично задръстване, защото булевардите напомнят самолетни писти, с подлези и надлези се избягват конфликтни кръстовища. И нещо много характерно: кварталите са функционално обособени. Така в цял един сектор от града са разположени ВСИЧКИ МИНИСТЕРСТВА. Това е административното сърце на близо двестамилионна Бразилия. Оставям на читателя да разсъждава какви предимства за рационалното ръководство на страната и удобства за гражданите има това концентриране.
Добре е все пак, че по онова време (визитата на Борисов беше през януари)

българските корифеи на управленското шаманство

още не бяха родили идеята за децентрализация на държавното управление и извеждането на ключови ведомства от София. Нищо чудно нашият премиер, който обича да дава акъл (например светът да излезе от кризата, като заплатите и пенсиите се изравнят с българските), да беше подсказал на Дилма да премести министерството на туризма на плажа Копакабана, министерството на риболова в Сао Пауло, а местната Нона Караджова да се стяга направо за джунглата на Амазония.
От девет кладенеца вода ни носят въпросните корифеи, за да ни убедят, че с тази административна "реформа" управлението на страната ще цъфне и върже, чиновническият апарат ще се приближи до обекта на дейността, за която отговаря, че ще се създадат нови работни места. И че трябва да се учим от големия американски брат на мобилност на човешкия фактор. Вярно е, че сме виждали и на филм, и в действителност, огромни паркинги с фургони, съответно електрифицирани, газифицирани и водоснабдени. Само че те не са за пътуващи министерства и агенции, а за хора, които благодарение на тази мобилност се озовават на места, където се е появил поминък.
Такава мобилност не е само американски патент, характерна е

за обширни по територия държави

като Русия например. Било е в началото на седемдесетте години на миналия век. Приятели дойдоха на гости в Брацигово, откъдето е жена ми. Водеха със себе си представител на съветската организация за младежки туризъм, посестрима на нашата "Орбита". Застана той пред къщата, построена от тъста ми - нито по-хубава, нито по-лоша от другите брациговски къщи. "Значи тук хората имат корен, а у нас?" По онова време в Съветския съюз се изграждаше БАМ - Байкало-амурската магистрала, привлякла десетки хиляди строители от цялата страна. Гостът сподели, че за тези хора не е проблем да напуснат комуналката, в която са живели до този момент под наем. "Тръгват с една бохча дрехи, защото на новото място ги чака също такова жилище, оборудвано с кревати, дюшеци, телевизия. По същия начин може да се озоват в Коми (там и немалко българи се занимаваха с дърводобив - бел.авт.) и въобще където има нужда от работна ръка".
Много ми е интересно обаче как служителите на ведомствата, които се изместват от столицата,

ще си зарежат софийските апартаменти

и ще идат да живеят под наем от 300-500 лв. в Пловдив, Велико Търново и т.н. По-вероятно е в петък, в ранен следобед, да се изнизват с колите към столицата и да се точат обратно до обед в понеделник. Да не говорим за десетките други проблеми, които би създала "реформата", за които вече бият тревога нормално мислещи и отговорни хора: осигуряване на работа на съпругите и детски градини и училище за децата на тези, които не напуснат ведомството си; осигуряване на подготвени кадри за освобождаващите се работни места, финансово обезпечаване на "голямото местене" и още много, много други.
Разбира се, съществува и друга възможност, и тя май е най-вероятна. Десетина дни да се пошуми за великата идея на министър Дянков, подкрепена от премиера, и както по правило се случва, тя да бъде забравена. За три години управление на ГЕРБ свикнахме да осъмваме с поредната управленска бомба, която до вечерта се оказва кьорфишек. И димът се разсейва в небитието.