Как не можахме да се спасим от американците

След като в края на миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в интервю за телевизия "Фокс Нюз", че е готов да конфискува 35 млрд. долара иракски авоари, ако Багдад не плати - фактически откуп, за напускането на американските войски, и последните съмнения, че си имаме работа с международна мутра се разсеяха. 

Рекетьорският подход и към свои, и към чужди стана запазена марка на американската външна политика. Тя стигна дотук заради неистовите опити на Белия дом да икономизира, да обърне на печалбарство всяко политическо действие на световната сцена, без съобразяване с международното право и принципи. При това - основно от позициите на силата, за да отстрани конкурентите си и да разчисти пътя на американския бизнес. Независимо дали става дума за Китай, Русия, Германия или Франция. 

Но тази политика не е нова. Единственият "новаторски" елемент на президента Тръмп е, че започна да нарича нещата с истинските им имена и отхвърля лицемерието на предишните американски политици, то и без това беше омръзнало на всички. Така че няма нищо учудващо в изявлението от миналия петък на зам. държавния секретар Дейвид Хейл по БНР, че САЩ са против изграждането на българския участък от газопровода "Турски поток". Зад изтъкваните от американците политически причини прозират икономическите им интереси - да заместят руските доставки, доколкото могат, със своя шистов газ. 

Нищо лично, просто бизнес

В края на 2019 г. електронното издание "Медиапул" цитира първия зам. помощник секретар на Бюрото за енергийните ресурси на САЩ Кент Логсън да заявява, че страната му е сериозно притеснена от възможната реализация на атомната централа в Белене и на втората тръба на "Турски поток" през българска територия. Пак преди изявлението на Хил журналистът Георги Готев съобщи в изданието Euractiv, че неназовани американски дипломати са го уверили, че САЩ ще наложат в крайна сметка санкции на българския участък на "Турски поток", "когато газът започне да тече".

Изненадващото в изявлението на представителя на Държавния департамент е времето, в което то дойде. Само два дни след като по време на първата сесия на Стратегическия диалог България-САЩ Борисов се изказа пред гостите си в Министерския съвет: "Много от вас са се питали те защо не ни спират строежа на "Балкански поток", както ние го наричаме, защото първо - той не е продължение на "Турски поток". И после отиде в Турция да участва в церемонията по откриването на първата му тръба. Шамарът, който партньорите ни по "стратегическия диалог" отвъртяха на властта, е толкова гръмък, че вече почти седмица у нас не само управляващите, но и опозицията мълчи по темата. 

Подобно развитие на нещата не беше трудно да се предвиди от правителството на ГЕРБ, когато то реши да включи България в трасето на "Турски поток", за да съхрани транзитния статут на страната ни. Лично Борисов след участието си в 73-та сесия на Общото събрание на ООН заяви: "Тези, които купуват руски газ в Европа, ще имат проблеми." Така той разтълкувал тогавашната реч на президента Тръмп. Общо взето, правилно я е разтълкувал, особено за страни с васално мислене като нашата. Борисов тогава дори формулира къде да търси спасението от американския гняв: "... и според мен 

само това може да ни спаси 

- европейският газов хъб." 

Това беше казано през септември 2018 г. Оттогава досега европейският газов хъб "Балкан", наричан още от Борисов "хъбчето", както си беше в сферата на пожеланията, така си и остана там. Т.е. планът за спасение (от американците), ако влезем в речника на премиера, не сработи. Вместо на борба за прокарването на българския интерес чрез построяването на "Турски поток", ние сме свидетели на подмяна на реалната политика с дребни шмекерии, тип андрешковщина като "преименуването" на "Турски поток" в "Балкански" (което е само в главата на Борисов), за да твърди пред САЩ, че това не е онова, срещу което те се борят. 

Но не в името е проблемът. Американците това не ги вълнува. Те водят студена война с Русия, в която очакват България да бъде изцяло на тяхна страна, да изпълнява безпрекословно разпорежданията на "началника", без увъртания и ослушвания. Това, че тези щения са във вреда на България, тях изобщо не ги интересува, но за протокола е положително, че Бойко Борисов го осъзнава. Ала как му противостои?

За момента премиерът оставя впечатлението, че смята, че като дава на американците - 20-процентно участие на държавата в терминала за втечнен газ край Александропулис; като поемем ангажимент да купуваме американски шистов газ, техника за компресорните станции на "Турски поток"; като се ангажираме с оръжейни доставки от тях с приемането на нови бази; като им даваме всичко друго, което поискат, да не ни закачат за газопровода. 

Но това е или наивитет, или глупост. Има опитни български политици, които знаят за какво иде реч. Например президентът Георги Първанов, цитиран от сайта "Барикада" казва през юни м.г. в Стара Загора на среща с граждани: "Американците знаят само "Не!" и аз съм им го казвал в очите. Тяхната политика тук се свежда само до спиране на един или друг проект." Реалният живот до момента само потвърждава думите на Първанов. 

Българската политика, вместо да бъде на снишаването, 

трябва да е съвсем друга

Ние не бива да мълчим за "Турски поток", а активно да търсим съюзници, но не толкова сред брюкселската бюрокрация, а сред националните правителства.  

Ситуацията в момента е благоприятна. Най-силната страна в съюза, неговият негласен "пръв сред равни" - Германия, сама стана обект на американските посегателства в случая със "Северен поток 2". Решимостта на Берлин да бъде доизграден спреният със заплахата от санкции на САЩ газопровод, показва, че Германия няма да стои безропотно. Просто не е в европейския стил да се вдига врява, но трансатлантическите връзки вече няма да са същите с или без Тръмп. И в България не бива се правим, че не се случва нищо особено.

Истината е, че ако ЕС иска да се състои като самостоятелен геополитически играч, то това не може да стане без съюзът да се еманципира от Съединените щати. И в момента условията за това съзряват, в т.ч. и заради арогантната политика на сегашната администрация на Белия дом. Случващото се със "Северен поток 2" е добро начало за започването на подобни разговори с Берлин, с Виена, Будапеща и други столици. 

Разбира се, Германия, ако иска 

да бъде реален лидер на съюза

а не "хартиен тигър", трябва да излезе извън рамките на тесния си национален егоизъм и да подкрепя не само тези енергийни проекти, които обслужват немската икономика или й осигуряват важен статут на енергиен хъб. Не може, хем да искаш да те слушат и уважават по-малките в ЕС, хем да не даваш логични отговори на въпроса - защо "Северен поток 2" се строи и го защитаваме, а "Южен" или "Турски поток" не може да се строи и защитава. Силният лидер преди всичко е такъв, защото защитава не само своя личен интерес, а и на тези, които се ориентират по него. Или германците ще излязат от досегашните си обувки, които са тесни за икономическия им и политически потенциал, или ще започнат да залиняват в един момент. А покрай тях и Евросъюзът. 

От нас просто се иска да заемем страна. На европейския, българския и неизбежно на руския интерес, които в случая съвпадат. Или на американския интерес, който ни обяснява, че винаги е в наша полза, но не ни предоставя доказателства за това. Освен ако не смятате заплахите за доказателства. За това обаче се искат смелост и визия. И тук вече, "като си знаем стоката", пристига песимизмът.