Как Люксембург позлати своето бъдеще

Дойче веле

С няколко стъпки към истинско благоденствие: от земеделие към стоманодобив и от металургичен към банков и финансов център. Тези метаморфози претърпя Люксембург по пътя си към богатството и блясъка.
Любимият лозунг на люксембургчани гласи: "Искаме да си останем каквито сме!" Всъщност обаче няма друга страна в Европа, която да е претърпяла по-големи икономически и демографски промени от Люксембург през миналия век. От предимно земеделска страна, тя се превърна най-напред в център на стоманодобивната промишленост, а от 60-те години на ХХ век насам постепенно осъществи и още по-голяма метаморфоза - наложи се като един от най-важните европейски финансови центрове.
Цифрите говорят сами за себе си: с БВП от 66 700 евро на глава от населението, Люксембург оглавява таблицата на най-благоденстващите страни в Европа, по данни на Евростат. След нея се нарежда Австрия, но с доста по-слаб резултат - 32 300 евро. В тази класация Германия заема едва седмото място с 30 800 евро БВП на човек от населението.
За сравнително кратко време Люксембург претърпя дълбоки промени. През последните 20 години населението на страната е нараснало с почти една трета - на 550 000 души. Повече от 40 на сто от това население са чужденци. Около 150 000 души, които са граждани на трите съседни държави Германия, Франция и Белгия, междувременно заемат около 40 на сто от работните места в страната. Основен, но не и единствен, източник за богатството на Люксембург са неговите банки и финансови фондове. Но още по времето, когато сегашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер беше министър-председател и финансов министър на Люксембург, страната започна да развива и други области и така се профилира като център за висши технологии, най-вече в областта на биомедицината.
Настаняването на световни компании като интернет-концерна Амазон в Люксембург се свързва с данъчната политика на Великото херцогство в миналото, и по-специално с множеството данъчни облекчения за фирмите. Междувременно това се промени, откакто през 2013 г. Европейската комисия започна масирани проверки за евентуални нередности в облагането на големите компании по т. нар. модел "Tax Rulings".
Още преди последните разкрития за тайни договорки между правителството на Люксембург и 343 големи международни компании за това как последните да пестят данъци, херцогството се слави като данъчен рай в Европа. Вярно е, че страната печели много и от парите на чужди лица и фирми, които предпочитат да ги държат "на тъмно" в Люксембург. Но успеха си на финансов център страната дължи най-вече на факта, че тя винаги е била първенец в иновациите и е успявала да приложи най-новите международни правила за финансовите пазари, и то по-бързо от всички останали. Началото на тази политика е поставено още преди половин век, когато в Люксембург започнаха да се появяват първите инвестиционни фондове. Страната продължава тази политика и до днес с все по-нови и по-сложни съвременни финансови инструменти, които привличат нови и нови вложители.
От 2006 година насам общият обем на капиталите в общо около 10 000 финансови фонда в Люксембург се е увеличил от 1,85 трилиона евро на повече от 3 трилиона евро. Това превръща Люксембург във втори по големина световен център за инвестиционно банкиране след САЩ. В бранша са заети общо 27 000 души в Люксембург, в страната работят и 141 банки, включително 37 германски. Великото херцогство управлява също и голям обем частни капитали на богати клиенти от чужбина - около 300 милиарда евро.
От 2015 година Люксембург ще се присъедини към автоматизираната система на ЕС за обмен на информация между данъчните власти на страните членки на общността. Преди време настоящият финансов министър на страната Пиер Грамена беше заявил, че страната му иска "да отхвърли имиджа си на черна овца". Тогава все още нищо не се знаеше за аферата с данъчните "сделки" на правителството в Люксембург.