31 Октомври 2020събота19:22 ч.

На фокус

Как да си върнем част от ограбеното при приватизацията?

Има по-ефикасни методи за по-бързо отнемане на част от престъпно окраденото в приватизация, концесии и държавни поръчки

/ брой: 233

автор:Иван Ангелов

visibility 1980

В България, както и в другите източноевропейски страни, през последните 25-30 години, беше проведена мащабна приватизация и концесиониране. Приватизацията бе престъпна по много причини. Една от тях беше форсираното й провеждане в кратки срокове, под натиска на МВФ и на Световната банка. Известно е, че всяка форсирана мащабна приватизация става неизбежно престъпна. По тази причина дори Маргарет Тачър не посмя да проведе такава скоростна масирана приватизация във Великобритания. Тя продължи около 33 години - от 1979 до 2012 г. Нашата приватизация беше нарочно форсирана, за да се превърне в престъпна.
В отговор на въпрос на американски журналист към Милтън Фридман по спора му с Джоузеф Стиглиц за приватизацията в Русия и Източна Европа, Фридман призна, че Стиглиц е бил прав с възраженията си по този тип приватизация. Защото "форсираната мащабна приватизация се е превърнала в ограбване (grabbityzation)". В различните източноевропейски страни има някои различия само във второстепенните черти на приватизацията. В държавите, които

изпълняваха най-послушно указанията на МВФ и на Световната банка,

приватизацията беше най-престъпна. Такава беше и нашата приватизация.
ГЕРБ предложи наскоро отмяна на давността за престъпленията в процеса на приватизацията. Възникват обаче въпроси, на които никой не дава отговор. Един от тях е - защо сега? Престъпленията в приватизацията у нас бяха извършени в края на миналото столетие и особено от 1987 до към 2005 г. Приватизацията позатихна малко през последното десeтилeтие.
ГЕРБ е на власт вече близо 10 години, с малки прекъсвания, но не провери приватизационни и концесионни сделки, нито предложи отмяна на давността, когато щеше да е по-лесно и по-важно да го направи. Освен това, и сега има непокрити с давност потенциално престъпни приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки от първото и второто десетилетие на този век, дори съвсем нови сделки в стария престъпен стил. Защо те не се подлагат на ревизия, за да бъдат евентуално развалени и виновниците наказани? Защо така грижовно се заобикалят? Защо дори се започват нови, също толкова престъпни? А ни връщат с десетилетия назад, когато това е далеч по-трудно, почти невъзможно. То може и да се сблъска с непреодолими конституционни пречки, а също и да противоречи на европейското право. Инициаторите от ГЕРБ не може да не знаят за тези юридически пречки! По тази тема сега се шуми

по-скоро за отвличане на вниманието,

а не в името на справедливостта.
Разкриването на тези престъпления трябваше да стане далеч по-рано, за да е по-ефикасно. След изтичането на толкова години много факти избледняват, важни документи изчезват, натрупват се многобройни промени в законите, напластява се инфлация, която деформира стойностните величини и ги отдалечава от физическите. Все повече потенциални свидетели или извършители на престъпленията напускат този свят по биологични причини. Това усложнява установяването на вината и затруднява наказването на виновните. А насочват проверките да започнат от най-трудното, за да се зацикли в самото начало! С надеждата, че няма да се разкрие нищо.
Отмяната на давността, дори и да беше възможна, не гарантира незабавни действия за разкриване на престъпленията. През дългите години, когато престъпните сделки не бяха защитени с давност, не беше предприето нищо за тяхното разкриване. Въпреки че имаше призиви за това. Закононарушения се правят и сега с нови съмнителни приватизационни и концесионни сделки и нови държавни поръчки, но не се правят проверки за тях, макар че няма юридически пречки. Каква е гаранцията, че сега ще се пристъпи към наказателни действия там, където трябва?
Авторите на предложението казват, че целта на тяхната инициатива е да се накажат виновниците, а не да се развалят приватизационни сделки. Сочат се и някои абстрактни юридически аргументи. От гледна точка на суровите житейски реалности това звучи несериозно. Ако е установена престъпна приватизационна и концесионна сделка или държавна поръчка и е известен нейният извършител, сделката (поръчката) трябва да се разваля, а нарушителят да се наказва. Отказът от развала на сделки е доказателство, че

няма желание за разкриване на виновниците

и за отстраняване на последствията от престъпните им действия.
БСП отговори веднага със свое предложение, настоявайки "да се постави всичко на масата": касова и масова приватизация, работническо-мениджърска приватизация, концесиониране, отстраняване на мутрите от политиката и т.н. По своя замисъл това предложение е много по-привлекателно. То означава дълбоко бъркане в престъпленията, в техните извършители и в престъпните им последствия.
Тези предложения обаче са трудно изпълними, поради пропуснатите в бездействие 25-30 години. Трудно ще е да се определят преките и косвените участници в престъпленията, поръчителите и свидетелите. А те са хиляди. Може би дори десетки хиляди. Част от потенциалните престъпници може да са покойници и техните наследници трудно могат да бъдат обвинявани. Ограбеното имущество може би вече е препродавано (препрано) през годините няколко пъти на невинни честни купувачи, които не подлежат на наказателно преследване. В редица случаи престъпно продадените предприятия вече не съществуват. Междувременно са извършени много промени в законите (в някои случаи по 20-25), което превръща някои деяния от незаконни в законни и обратно.
Предложенията на БСП са добри по замисъл, но са толкова мащабни, че изпълнението им не е възможно. Министърът на икономиката заяви наскоро, че приватизационните сделки през последните 25-30 години са над 7500. Дори цялата съдебна система да работи по тях, за пълното им разкриване и наказване може би ще са нужни десетилетия. А съдебната система има и други неотложни задачи.
Големият въпрос е

къде е вината за бездействието

през изминалите години: в изпълнителната власт или в прокуратурата или и на двете заедно? Стотици хиляди хора знаят за масовата престъпна приватизация през тези години. Защо правителствата и прокуратурата си дават вид, че не знаят? И с това оправдават своето бездействие. Тези две институции са длъжни да дадат отговор в близко бъдеще. Народът не трябва да им позволи да се изплъзнат с мълчание! Бездействието в случая е равностойно на съучастие в гигантското престъпление.
Пълното обхващане и наказване на престъпната приватизация, концесиониране и държавни поръчки през последните 25-30 години вече е невъзможно, колкото и да е желателно. Нямаме друг избор, освен да не се занимаваме с темата за давността и да се проверят само най-големите, непокрити все още с давност, потенциални престъпни сделки през последните десетина години. Това може да стане по два взаимно допълващи се начина:
ПЪРВО. Преглед на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки. Особено тези, за които има подозрения за престъпления. Те могат да се проучат основно с участието на най-добри юристи, финансисти и други експерти. Така, за сравнително кратко време, може да се установят част от извършените престъпления и да се представят на прокуратурата.
ВТОРО. Да се отворят така наречените "досиета на прехода". За целта да се прегледат поименно доходите на най-забогателите личности в България през последните 20-25 години. Да се изберат между тях 500-600 от най-голям калибър. По преценка на прокуратурата броят им може да се увеличи.
Да се установи приблизителният размер на недвижимото имущество на тези личности у нас и в чужбина. Това може да се направи чрез прецизни огледи на място - обект по обект (жилищни и други сгради, пристанища, летища, железопътни и автобусни гари, язовири и други инфраструктурни обекти). Огледите да се правят от групи най-добри неподкупни експерти с голям практически опит: строители, архитекти, железничари, моряци, авиационни специалисти, криминалисти, юристи и други. Отделни сгради и дори квартали може да се фотографират и от въздуха, както беше направено през 2001-2002 г. при правителството на Сакскобургготски. Около тях тогава се вдигна голям шум, но бяха "потулени" бързо, понеже влиятелни хора са били заинтересовани от това. А и нямаше достатъчен обществен натиск. Работещите в тези области знаят как да го направят,

ако има политическа воля и силен обществен натиск
 
Добре би било да се установят и други форми на богатство: депозити, акции, дивиденти, дялове и други подобни. А също и важно движимо имущество (самолети, хеликоптери, кораби, яхти, локомотиви, вагони, големи товарни камиони, лимузини и други подобни у нас и в чужбина). Това обаче ще е много трудно. Дори ако се установят само част от изброените форми на богатство, ще е голямо постижение.
Да допуснем, че установеното недвижимо и движимо имущество за дадена личност възлиза на 50 млн. лева по доставни или текущи пазарни цени. Да се поиска от собственика му да представи в определен срок (например 2-3 месеца) документи и други доказателства за произхода на доходите, с които е добито (заплати, депозити, дивиденти, кредити, наследства и т.н.), а също и документи и други доказателства за платените данъци върху тези доходи. Ако законните доходи на лицето превишават съществено 50 млн. лева, разликата от които са били използвани през годините за текущо потребление на семейството, всичко ще е наред. Проверителите следва да се извинят на въпросното лице и ако проверката му е причинила някакви разходи, да бъде компенсиран.
Ако обаче законните доходи на проверяваното лице са значително по-малки от 50 млн. лева, означава, че е имало и други доходи, които не са декларирани и за тях не са платени данъци.
На стр. 18

 Имуществото може да е придобито и по престъпен начин. Извършват се допълнителни

проверки за произхода на доходите и имуществото

и случаят се предава на прокуратурата, за да постъпи по установения ред.
При доказани нарушения на законите придобитото имущество следва да се конфискува, а виновните лица да се наказват. Така, пред опасността да не се направи нищо поради огромния непосилен мащаб на задачата в първоначалния й вид, по-добре е да се постигне нещо чрез ограничаване на нейния обхват.
Сигурно ще е нужен специален закон за проверка на приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки. Той би трябвало да се приеме до средата на 2018 г.
Подобни проверки за незаконно придобито имущество са правени в някои европейски страни. Техният опит навярно е известен на нашите съдебни власти и те ще го използват.
Предлаганата проверка ще засегне големи интереси на българските олигарси. Те ще направят всичко възможно това да не се случи. Шансовете им за успех не са малки. Така както успяха да бездействат и да защитят с давност големи престъпления в приватизацията и концесионирането през 90-те години на ХХ в. Ако обаче има политическа воля, такава проверка може да се направи. В нашето общество от години доминира убеждението, че са извършени масови престъпления по време на приватизацията, отдаването на обекти на концесия и с държавните поръчки. Цитират се стотици милиони и дори милиарди лева. По тази тема има всеобщо единомислие у нас.
Огромното мнозинство от българските граждани ще подкрепят такава проверка. Ако съдим от досегашното многогодишно бездействие, нашите власти едва ли са готови на решителни действия. Част от тях дори са заинтересовани от бездействие или от имитация на действия, поради конфликт на интереси. Ако гражданите упражнят силен натиск, управниците ще бъдат принудени да действат. От това ще проличи кой желае ред, законност и справедливост в нашата държава. И дали нашият народ е нетърпим към масовата престъпност, или е обхванат от масово равнодушие. Това ще бъде критерий да разберем има ли у нас дебили и колко са те.

Гърция затваря всичко, без магазини и училища

автор:Дума

visibility 134

Брутално нападение над църква във Виена

автор:Дума

visibility 291

Белгия затваря магазините, хората ще работят от вкъщи

автор:Дума

visibility 164

Над 800 са ранените при труса в Турция

автор:Дума

visibility 166

Датата

автор:Дума

visibility 228

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ