Как да олекотим енергийното бреме?

Румен ГЪЛЪБИНОВ,

икономист и финансист

Как в България може да се намали енергийното бреме за бизнеса и домакинствата? Възможно е да се направят данъчни облекчения, като например временно се намали ДДС. Как може да стане това?Допуска се при запитване към Комитета по ДДС на Европейския съюз, към който държавите отправят исканията си да им се направи изключение по ставките. И по общия регламент за ДДС имаме право на намалена обща ставка до 15%. А също и на диференцирани ставки до 5%. Например за електроенергията, природния газ, парното и топлата вода. Смятам, че можем да получим одобрение за намаление на ДДС. Вече има такива запитвания - например от Испания. Има доста държави в ЕС, в които и преди КОВИД-кризата ДДС на електроенергията и газа е бил нисък. Примерно между 5 и 10%.

Характерът на запитването до Комитета по ДДС е по-скоро уведомителен, отколкото разрешителен. Това лесно може да се установи. На сайта на Европейската комисия се вижда документооборота с водените кореспонденции с различните държави по този въпрос. Например Испания, която има такова запитване, и досега е имала нисък ДДС за енергията.

Ние можем

да поискаме между 5 и 10%

което е най-разпространеният вариант. Но това трябва да се прецени, да си направим сметката къде са ни възможностите на бюджета като приходи. Или според ситуацията с поскъпването на енергоизточниците на нашия пазар. Не мисля, че запитването и потвърждението към Комитета по ДДС ще отнеме много време. В рамките на месец това искане може да се отправи и да се получи отговор. Но първо трябва да се направи преценка за кои ставки можем да поискаме намаление. 

В момента мораториумът ограничава увеличението на цените за битовите абонати на ток и на топлоенергия, но в него не попаднаха битовите абонати на газ. Като начало можем да поискаме намаление на ДДС за тока и парното.

Сега голямата дискусия е кога да изтече мораториумът - дали ще се чака последния срок в края на март или по-рано. А другата дискусия е, като изтече мораториумът, какви ще са цените за битовите потребители.

Намаляването на ДДС би могло да е един от вариантите за излизане от мораториума. Това може да е съчетано и с други компенсационни мерки. Не трябва да се изключва като възможност, другите държави го използват.

Намаленият ДДС би могъл

да се приложи временно

в рамките на шест месеца. Въпросът е  ще се изчака ли да изтече мораториумът до края на март, за да се взема такова решение. Другият вариант е бърза организация и в рамките на месец да може да се приеме решение и да се гласува от Народното събрание. За да влезе по-бързо в действие. Според мен не трябва да се изчаква края на мораториума. Колкото повече се отлага това решение, толкова по-голям риск се поема. 

По отношение на инфлацията се пресичат два вида прогнози - тези за котировките на международните пазари на петрол, природен газ, на други енергоносители и тези на енергийната борса. Логично е след края на зимния сезон да се успокоят цените. И към средата на годината да има

стабилни нива на цените

които да не растат повече и да не натоварват инфлацията.

В същото време инфлацията е инерционен процес. Дори и в средата на тази година котировките да спрат да вървят нагоре, даже дори и леко да спаднат, натрупаната производствена инфлация, която е над 30%, ще продължи да се разнася в потребителските цени и ще стане потребителска инфлация. И двете прогнози са логични. Едната, че може да се успокоят цените на международните пазари, но и другата - че ще трябва време този инерционен процес да спре. Ще му трябват едно или две тримесечия. Може би чак в края на годината тази инфлация с потребителските цени ще се успокои.