Как да не полудееш?

Ежедневно се срещаме с хора, които си приказват сами. Някои от тях са със странен поглед и с необяснимо поведение. Всеки ден ни заливат съобщения за страшни прояви на психично болни. Опасно луди застрашават околните. Разиграха се ужасни трагедии в някои селища. Лудна народът ни. Статистиката е потресаваща. Увеличават се болните с психични отклонения. Ще се прави национален регистър на тези пациенти. Едва ли само регистърът ще ни спаси от тази напаст, защото броят на пациентите е голям, а специализираните болници и заведения не ще могат да ги поберат. Пък и така, както върви, държавата ни ще стане "лудница"! Явно е, че първо трябва да се търсят и отстраняват причините за това "полудяване"!
Ами помислете си

защо стана така

че нервите на много хора не издържаха! Ние вече двадесет и пет години живеем в стресираща обстановка. През всичките години на прехода сме в жестока борба за оцеляване. През какви ли не изпитания преминахме! И още с по-лоши изгледи за бъдещето ни плашат. Още в началните години на промяната се разбра, че иде само разруха и хаос. Срина се всичко - икономика, образование, възпитание, здравеопазване, култура. Властта взеха хора некадърни, некомпетентни, немилеещи за народа. Питаме се непрекъснато: "Ама тия, дето ни управляват, наред ли са?" Четвърт век берем "плодовете на демокрацията"! От трън, та на глог! Даже стана още по-лошо, защото се възцариха безработицата, корупцията, престъпленията, безогледното ограбване. Несигурността е нашето ежедневие! Няма човек неокраден, неощетен, непострадал от новите "порядки"! Ежечасно ни заливат абсурди и парадокси. Как да запазиш човешкото у себе си? Как да си опазиш здравето, морала, душата си от мръсната пяна, която не ни дава глътка чист въздух? Спокойствие нямаме!
Всъщност ние "полудяваме", защото не можем да си обясним защо у нас не се оправят нещата. Нормалните хора у нас

не намират отговор

на жизнено важните въпроси: "Защо нашите управленци ни хвърлят един срещу друг? Защо те не обичат народа, мразят българите, които управляват? Защо не работят за хората, а мислят само за себе си? Защо богатеят, а хората обедняват?" Ето, тези хиляди "защо, защо, защо", за които няма отговор, ни побъркват!
Затова е важно да се възцари редът у нас, да има работа за всички, особено за специалистите, които да бъдат уважавани и добре заплатени! Да има почит и подобаващо възнаграждение за онези, които заслужават това с работата си, с делата си. Иначе, ако продължаваме да живеем в такава убийствена несигурност, в такъв хаос и безпорядък, със сигурност ще "изтрещим" всички!
Убиват ни и с това, което е пред очите ни. Пътуваш из хубавата ни красива страна и ти се плаче, защото от всяко селище, от всеки град те посрещат и изпращат руините на предишните фабрики и заводи, тъмните дупки на изтърбушените врати и прозорци на някогашните произвеждащи и процъфтяващи предприятия, които даваха хляб и работа на хората. И не се оправят тези руини! Защо страната ни прилича на току-що напуснато бойно поле?! Сякаш току-що си е отишла някаква ужасна

разрушителна война
 
Милиони българи се юрнаха по света за препитание. Колкото и да са успели там, далече от роден дом, от близки и роднини, сигурното е, че тях ги мъчи носталгията, че мислят за родината си, за изоставените си домове, че сънуват България. Как тези българи зад границите ни да са здрави? Как и ние да не мислим за тях? Как да не страдаме, как да не боледуваме, като няма изгледи за подобряване на обстановката у нас? Кой да ни вдъхне вяра, че пак ще имаме спокоен и сигурен живот? Нервите ни като въжета да са, пак няма да издържат на това неистово напрежение, на което сме подложени вече четвърт век! Даже много издържаме! Особено много издържаха жените у нас, защото те понесоха най-много от тая пуста промяна! Как да изхранят семействата си, как да отгледат децата си, как да ги възпитат?
Безсмислието на промяната у нас направи труден и почти невъзможен живота ни. Прибави се и безсилието на хората да се справят с непрекъснатата криза у нас. Ето ги основните причини да се увеличават пациентите  на психиатричните клиники. Важни са и въпросите колко лекари и колко клиники имаме за тези болни хора. И как се лекуват? Как ще се обгрижват? Болни въпроси в болното ни общество!