Как българче да се наричам, като едва сричам

Под четивна грамотност трябва да разбираме преди всичко умение да се чете правилно, ясно, с разбираема дикция. След това идва умението да се разбира съдържанието на текста, да се вниква в неговия смисъл. Учениците трябва да могат да запомнят прочетеното, да умеят да го възпроизвеждат в преразказ, да могат да осмислят авторската идея, да извличат поуката от прочетеното. Да могат да формулират изводи от литературния текст.
Наскоро се проведе експериментален изпит с учениците от V клас. Те се явиха на външно оценяване по четивна грамотност. Целта бе да се види доколко малките разбират смисъла на прочетения текст.
От преките си наблюдения установих, че учениците от началния курс не са добре подготвени по четене. Доста от тях сричат, не знаят къде и как се правят паузи, не умеят да поставят логическо ударение. От многото часове, прекарани пред телевизионните екрани, имат навик да слушат и така по-добре запомнят, чрез слушане. Тъй като сегашните деца по-малко четат, по-трудно осмислят прочетеното и по-трудно го запомнят. Затова изпитът по четене е необходим. Но в началния курс са нужни и повече часове по четене. Добре е децата да имат възможност да слушат и художествен прочит от професионални артисти. Нужно е да могат и те да се упражняват не само да четат гладко и правилно, но и да усвояват техниката за четене. Завършилите ІV клас трябва да четат гладко, ясно, правилно, с добра дикция.
Що се отнася до дикцията, трябва да признаем, че сега и младите артисти не са обучавани добре. Гледах спектакъл в театър "Сфумато" с известната и уважавана актриса Гергана Кофарджиева-Гройс и с нейни млади партньори. Всички реплики на Кофарджиева се разбираха и чуваха в салона, защото тя е обучавана така да произнася думите и фразите, че те да се чуват и от последния ред. Не беше така с младите актьори. Много често техните реплики не се разбираха, дори не се чуваха.
За жалост умението за ясно и правилно четене липсва и на някои от телевизионните и радио водещите. Много от тях не са обучавани в техника на говора. Не умеят да дишат правилно, не слагат на място паузите и логическите ударения, слушателите и зрителите трудно ги разбират.
Малките ученици трябва да се учат да четат от майсторите на художественото слово. Одобрявам изпитите по четене и препоръчвам да има повече часове за малките ученици за слушане на художествена реч, за упражняване в четене. После следват и часовете за устен и писмен преразказ на прочетения текст. Малко от учениците, завършили ІV клас, умеят да преразказват. И в устните, и в писмените им преразкази се натрапва техният беден словесен речник, повтарянето на едни и същи думи. Защото им липсват както учебни часове, така и навици да четат самостоятелно.
Срамно, дори позорно е нашите ученици да не могат да четат и трудно, с оскъден словесен речник, да разказват на роден български език. И сигурно ще става по-лошо. Дано да не съм права!