Как автомобилът набра скорост

Вероятно мнозина се досещат, че първата част на наименованието автомобил идва от древногръцката дума за "сам" и латинската за "подвижен, бърз". В днешно време той е управляван и от тийнейджъри, и от хора в третата възраст. И служи както за возене на пътници, така и за транспортиране на товари. В индустриално развитите страни колите заемат водещи места по обем на превози в сравнение с влакове, самолети и кораби. Интересно е също, че съвременният автомобил е съставен от 15-20 хиляди части. Но най-важните и изискващи най-големи експлоатационни разходи всъщност варират от 150 до 300 броя.

Смята се, че началото на автомобилостроенето е дадено още през III хилядолетие пр. Хр., когато в няколко древни култури започва да се използва колелото. Хората първо се сещат, че то ще се задвижва най-добре и най-бързо от коне. Минават няколко столетия, преди философът и алхимик Роджър Бейкън да посмее да допусне, че в неопределеното бъдеще ще съществуват коли, които няма да зависят от животинската сила.

Експертите обаче са категорични: първите известни чертежи на кола (задвижвана с пружина) принадлежат на Леонардо да Винчи. Но няма доказателства, че идеята на великия художник и изобретател е била наистина реализирана - липсват каквито и да било данни за наличието на действащ екземпляр на разработката. Любопитно е обаче, че през 2004 г. специалисти от Музея за историята на науката във Флоренция успяват да направят автомобила, следвайки прецизните скици на автора на "Мона Лиза". И така доказват колко е бил прав италианският гений от епохата на Ренесанса.

Кола, задвижвана от вятъра, успява да конструира през 1600 г. фламандският инженер Симон Стевин. Минават само 74 години и холандецът Кристиан Хюйгенс представя на света бутален двигател, задвижван от възпламеняван барут. Малко по-късно фламандският мисионер Фердинанд Вербист демонстрира пред китайския императорски двор умален модел на устройство, което върви със силата на парата. Триколка с такъв двигател става факт през 1769 г. благодарение на французина Никола-Жозеф Кюньо. Конструкцията му е трябвало да се използва като влекач за оръдия и всъщност се превръща в прототип не само на автомобила, но и на парния локомотив.

Експериментите продължават и през XIX век, когато се правят опити колите да се задвижват и с платна, и с мускулна сила. Подобни хрумвания обаче се доказват като доста ненадеждни и по-скъпоструващи за реализиране от обичайните за онова време карети, дърпани от коне.

Първата кола с електрическо задвижване е създадена през 1839 г. А малко над две десетилетия по-късно белгиецът Етиен Льоноар успява да измине разстоянието от Париж до Жоанвил льо Пон с автомобил с газов двигател.

За рождена дата на съвременните коли обаче се смята 3 юли 1885 г. Именно тогава германецът Карл Бенц прави в Манхайм първото тестване на автомобил с четиритактов бензинов двигател с водно охлаждане. А на 29 януари следващата година патентова изобретението си. Успоредно с това Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах конструират в Щутгарт кола, базирана на конска карета, на която добавят двигател.

Любопитно е, че през 1896 г. ограничението на скоростта на автомобили в рамките на населени места в Англия е... 3 км/ч. Но и тогава се намират нарушители, желаещи на всяка цена да проверят максимума, който може да вдигне колата. И, естествено, биват наказвани. Първият глобен за превишена скорост е Уолтър Арнолд, чиято кола се движи с цели 13 км/ч! За да го санкционира с 1 шилинг и 26 пенса, полицаят е принуден да го преследва с... велосипед.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че в първите години на автомобилната индустрия не конете, а колите се смятат за по-екологичен транспорт. В онези времена за придвижване и пренасяне на товари се използват толкова много жребци и кобили, че в големите градове буквално се задъхват от зловонията на произвежданата от тях тор. Затова при появата на автомобила човечеството искрено е убедено, че въздухът ще стане много по-чист.

Първите автомобилни фабрики се появяват в края на ХIХ век. Постепенно от атракция колата се превръща в един от най-важните двигатели в просперитета на човечеството. И възходът на тази индустрия не спира и днес. 

Невероятно, но факт...

Последни проучвания сочат, че през 95% от времето на експлоатацията повечето лични автомобили не се движат, а са паркирани някъде или са спрени в очакване да бъдат използвани от собствениците им.

Най-високата скорост е постигната с помощта на реактивната кола Thrust SSC, управлявана през 1997 г. от англичанина Анди Грийн, който вдига невероятните за наземно транспортно средство 1229,88 км/ч.

Направата на един от най-скъпите автомобили се измерва не само в пари, но и в... животи. Става дума за луксозен модел на Бентли, за чийто разкошен салон се използват кожите на 18 крави.

Според СЗО 1,2 милиона души умират годишно като пряко следствие от транспортни произшествия с автомобили, което многократно надхвърля жертвите на войни, геноцид и тероризъм, взети заедно.

Личния си червен кабриолет избра да изпрати в космоса на 6 февруари 2018 г. милиардерът Илон Мъск. Зад волана на колата е сложен облеченият в скафандър манекен на име Стармен. Пред него на таблото на автомобила има надпис "Без паника" - препратка към романа "Пътеводител на галактическия стопаджия". От радиото на колата нон стоп звучи парчето Space Oditty на Дейвид Боуи.

В началото на ХХI век броят на леките автомобили по света достига 600 милиона или една на 11 души. Според прогнозите количеството им през 2050 г. ще нарасне до 3 милиарда.