Където минеш - сей. Все някой ще пожъне...

Д-р Анатолий КЪНЕВ

Незабравените

От 30 май до 2 юни ще се проведе 26-ият поход "По пътя на четата на Таньо войвода".
Таньо Стоянов Куртев е роден в Сливен през 1846 г. Съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния, той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата Каравелова фраза: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата." По идея на Христо Ботев на 11 май 1876 г. две чети акостират на дунавския бряг в помощ на Априлското въстание.

При Козлодуй стъпват 205 четници начело с Христо Ботев, а при с. Пожарево, до Тутракан, слиза четата на Таньо Стоянов с 28 четници. Водач е Стефан Николов - Заралията, а знаменосец на четата е Велко Дачев Тишев. За десанта на четата при Козлодуй и нейния път до Околчица знае всеки българин. Делото на Христо Ботев е част от националното достойнство на българската нация и Европа. Не случайно в Сорбоната и днес стои цитат от стихотворението му за Хаджи Димитър:
"Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!"   
За втората чета на българската емиграция се знае малко и трябва да благодарим на Борис Илиев, посветил четири десетилетия на проучване и подготовка на първата цялостна монография за Таньо Стоянов и неговата чета. На хора като Борис Илиев дължим да са будни сетивата ни за идентичност, за родова памет и пример как трябва да популяризираме миналото си. Като част от мероприятията на 26-ия поход "По пътя на четата на Таньо войвода" на 30 май в 16 ч. в родното село на Борис Илиев -  Свещари, ще бъде открита паметна плоча, на която е изписан цитат от негово стихотворение, характеризиращо най-добре живота му: "Където минеш сей, все някой ще пожъне." От подобни думи се раждат събития. В Разград на 30 и 31 май в залата на Филхармонията ще се проведе национална олимпиада по история, организирана от клуб "Родолюбие" и община Разград, под председателството на доц. Пламен Митев - декан на Историческия факултет към СУ "Св. Климент Охридски". Като жест към състезателите, походниците и гражданите, на 31 май в 18.30 ч. концерт ще изнесе Теодосий Спасов с неговата група. Мероприятията са част от националните чествания на 135-годишнината от Априлското въстание под патронажа на Министерството на културата и Министерството на образованието, младежта и науката.

Походът "По пътя на четата на Таньо войвода" стартира на 30 май в 8.00 ч. от Тутракан. Преминава през 28 населени места на Елията, Лудогорието и Поломието и след 4 дни, на 2 юни, в 12 ч. на Керчан баир, Поповско, ще сведем глави пред подвига на априлци. Походът минава по автентичния път на четата и пред всеки паметник, независимо за кой исторически период се отнася, ще поднесем цветя - всеки герой е допринесъл за свободата на България и народът ни с право нарича тези дни Ботеви.
Всяка вечер през походните дни в градовете Исперих, Разград и Попово заедно с ученици от общините се провежда преглед на маршова и строева песен. В походите участват учители и ученици, студенти и общественици от всички етноси от цялата страна. Основните групи са от Силистра, Тутракан, Исперих, Разград, Попово, Сливен, Кърджали и София. 
Уточнявайки, че пушките и ятаганите са "Мade in Bojana cinema", каня читателите на вестника на тази родолюбива изява. Надяваме се, че и те като нас споделят мисълта на акад. Михаил Арнаудов: "За да достигнем небето, не е необходимо да скочим, а да се опрем на раменете на предшествениците."


Главозамайването често се дължи на движението в кръг

Тази година се навършват 135 години от Априлското въстание - чисто българско дело, водено от хора, осъзнали собствените си възможности, но и достатъчно далновидни, за да изберат подходящия момент в разположението на великите сили за постигане политическо решение на българския въпрос.
Не можем механично да пренасяме събития и идеи от XIX в XXI век, но можем да сведем глава пред подвига на героите от април 1876 и да се вгледаме в собствените си възможности и в настоящата международна обстановка.
В апела си за въстание Христо Ботев призовава: "Да не бъдем последни, а може би и забравени в решението на Восточний вопрос".
Към днешна дата се изписват и изговарят много неща "на ползу роду", членове сме на Европейския съюз и НАТО, лайтмотивът е неспиращият преход от "затворено" към "отворено" общество. Липсата обаче на интелектуален и морален капацитет на сегашните ни политици ги води единствено до дилемата: да преписват евродирективи или "да откриват топлата вода". С водата е трудно, понякога безсмислено, а за преписването трябва индиго, което често мърда, а при "copy-paste" стават грешки, тъй-като Google, макар и добре информиран, мисли първо за спонсорите си.
Гледането само в собствената си копанка, комбинирано с ниска образованост, води до приятно главозамайване под звуците на фанфари, усилвани от услужливи медии, незнайно защо.
Не много отдавна Александър Фол в книгата си "Образи и думи" отбеляза как прочутата фраза на Васил Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето" бе редактирана в календарния си вариант: "Времето е наше".
Е, в нашето съвремие наше е комай само безвремието...