Къде В началото бе словото...

Знае се. В началото бе словото. Та и затова реших да проверя този стих от глава първа от Евангелието на Йоана, да поразмишлявам за разумния свят, за контрастите и противоположностите в нашата Вселена на Прехода. Реших да изпия сутрешното си кафе с част от всекидневната преса. Разлистих отделни страници и потънах в цифри и проценти...
"40 се борят за 9 места за академици", "Петя Дикова 10 години учи за висше", "Очите плащал по 5 бона за палеж", "Имението в Сен Тропе струвало 14 милиона евро", "Имотът на Арабаджиеви в Бояна струвал над 10 милиона", "Дължат 100 милиона неплатен ДДС", "Пуснаха 19 обвинени за тайни фабрики за цигари", "883 килограма храни унищожени", "Емо Макарона ограбил Трифонов и "Ку Ку" с 1 милион..."
Поех глътка горчиво кафе и продължих.
"494 съветват 240 депутати. През 2018 г. нови 90 с ценния пропуск".
И нататък: "7 милиона джакпот от тотото и този път оцеля", "100 цивилни полицаи нахлули в Карнобат за ареста на Стайков", "Марешки продава аптеките си за 170 милиона", "Обвиниха Миню Стайков за неплащане на 1 милион лева ДДС", "За 17 години 84 процента инфлация", "172 хиляди молят за помощи за топло", "Пускат 68 милиона евро по селски програми", "За 13 удавени в Аспарухово няма виновни", "17 жертви на пътя край Своге"...
Това е само малка част от заглавията в един-единствен ден. Нали си представяте как се давим във всичко това в търсене на словото, за което явно спасение няма.
В началото бе словото, а после дойдоха цифрите и процентите, а словото загуби ума и дума.
На този фон един дребен личен пример. Преди година за пропуснати и необявени 100 лева в декларацията за доходите ме глобиха с 20 лева. А можело да се живее спокойно и с неплатени 100 милиона лева ДДС. Ама кой да знае? Като нямаш стотина хиляди в кутия за обувки или няколко пачки евро в жабката на автомобила...