Къде свършва България
/ брой: 295
На 8 декември т.г. ДУМА публикува информация от Милена Николова - "Български еврочиновници против българския език". В материала става дума за "битката", която българи, работещи в Брюксел, водят срещу създаването на българска секция в някое 4-те европейски училища в Брюксел, на каквато всяка страна-членка има право. Причините са, че според някои наши сънародници изучаването на български език, българска история, география и пр. би попречило на успешното интегриране на децата им в европейска среда. По повод на публикацията получихме следното писмо:
Право на отговор
Уважаема редакция,
Бихме желали да се възползваме от правото си на отговор във връзка със статията от Милена Николова със заглавие "Български еврочиновници против българския език".
На първо място бихме желали да изразим недоумението си от публикуването на статия, представляваща преразказ на тенденциозно подбрани откъси от електронни писма, които ние сме разменяли помежду си в качеството си на родители на българчета, учещи в Европейско училище Брюксел IV ("Беркендал"). Подобна информация не може да бъде използвана като достоверен източник от нито един уважаващ себе си и професията си журналист. Трябва да отбележим, че при написването на статията са погазени основни принципи на журналистиката като непредубеденост, обосноваване на твърденията с факти и представяне на всички гледни точки по даден въпрос.
Затова за нас не е изненадващо, че статията е просто поредица от лъжи. Ще се спрем на всяка от тях последователно.
1. Откриването на езикова секция в европейските училища е не право, а задължение на държавата-членка, която трябва да финансира нейното създаване. Факт е, че до момента нито едно българско правителство не е изпълнило това свое задължение, независимо от това какви декларации са правени по въпроса.
В четирите европейски училища в Брюксел в момента езикови секции имат 14 държави, като от приетите през 2004 г. страни собствени езикови секции с пълен цикъл на обучение имат само Унгария и Полша, а Чешката република и Латвия имат секции с непълен цикъл на обучение (до пети клас включително).
2. Напълно неверни и произволни са твърденията, че българските родители са против обучението по български език и че от години му се противопоставят. Истината е, че някои български родители през предишните две години бяха силно разтревожени от влошаването на познанията на децата си по български език в резултат на сериозни слабости в преподаването му в началния курс (до четвърти клас). Някои от тях използваха чуждестранното гражданство на своите деца, за да ги освободят от обучение по български в Беркендал и ги прехвърлиха да учат български в училището към посолството на Република България.
3. Изказаното лично мнение на част от дискутиращите във форума против създаването на българска секция се дължи изцяло на опасения (според тях основателни) за качеството на обучението, което ще се предлага там. Тези опасения са свързани главно с подбора на учители, а също така и с изготвянето на учебната програма, която все пак ще трябва да бъде съобразена с факта, че секцията е част от европейско, а не от българско училище. Съмняваме се, че министерството на образованието, което в случая ще работи по неизвестна за нас процедура, ще бъде в състояние да подбере необходимия брой добри и мотивирани учители, които освен това трябва да говорят поне един от двата езика - френски или английски, а за предпочитане - и двата.
4. Лъжа е и твърдението, че румънските еврочиновници от години лобирали за създаването на румънска секция. Тъй като много от тях са наши колеги и приятели, а децата им учат заедно с нашите деца, ние очевидно сме по-добре запознати с тяхната позиция по въпроса. Тя е същата като нашата и е продиктувана от същите опасения.
5. Налага се също така да уточним, че от първи до четвърти клас отреденото за българския език време е наистина малко (по половин час дневно), но в пети и шести клас български се изучава всеки ден, като часовете са по 45 минути.
С уважение
Даниела Димитрова
Надежда Николчова
Албена Азманова, преподавател по политология
Бистра Помакова
Ирина Бошнякова
Диана Алдъзова
Христина Харалампиева
--------------------
Бележка на редакцията.
Първо. Имаме въпрос към авторите на писмото: Защо смятат, че учители, назначени от България, няма да преподават достатъчно качествено? В България няма добри учители или...
Второ. Понеже авторката на материала е обвинена в "поредица от лъжи", публикуваме някои цитати "срещу българския" от форума, за който става дума в материала, за да може читателите сами да преценят кое е истина. Разбира се, спестили сме имената на пишещите. Проблемът не е в имената, проблемът е в явлението.