Къде сме ние? Къде съм аз?

Да ми имате късметчето от новогодишната баница!На мен късметчето, на останалите - баницата... Но не това е болката...
Сега питането в левите редици е: "Ти къде си? С кого си?", ти в БСП ли си, или си на страната на Алтернативата на Българското възраждане?!
Непосредствено след един конгрес на БСП изтъкнат политически деец и лидер в структурите на социалистите ме запита откровено кой ме е сложил в списъка на хората на Първанов, та съм изпаднал от "матрицата" по избора на НС на БСП. Отговорих му още по-откровено: "Кой ме е предложил в списъка на Първанов? Ами сигурно ти!"
Никой не беше ми предлагал участие в АБВ или да остана на страната на Сергей Станишев. А съм работил и за Първанов, и за Станишев, бил съм  партиен секретар по времето на Тодор Живков, бил съм в списъците на Георги Близнашки, когато беше председател на ГС на БСП-София, работил съм за Александър Маринов в градската организация на социалистите, с Румен Овчаров, с Анна Янева - все в някакви списъци съм бил. И не съм допускал, че това ще бъде повод за разграничаване в момента от партийната ми принадлежност. Защото просто винаги съм оставал в един списък - в списъка около Димитър Благоев... Около Георги Кирков, например, понеже съм по-близо до политическа публицистика и партийна издателска практика...
Сега обаче не ми харесва ловната лексика от трибуната на Народното събрание, от партийните форуми, компроматната битка все още не е необходимостта от разноговорене и идейни различия в една партия...
Връщаме лентата от миналите президентски избори... Лявата алтернатива, вече откровено ясно днес подчертавана и най-вече изразена като алтернатива на Българското възраждане, е работила единствено за БСП.
Улицата иска "оставка". И оставка беше хвърлена на "Позитано "20. От Ивайло Калфин, напусналия преди години БСП и работещия за БСП! А си мисля, че успехът на предишните президентски избори щеше да бъде друг, ако Стефан Данаилов беше президентът, а Калфин - вицето... Независимо от номенклатурната подготовка на Ивайло... Но защо да се връщаме на работещия под прикритие за БСП Калфин - и като парламентарист, и като евродепутат от БСП. Няма защо да си вадим и картите за разочарованието. То просто винаги е било предизвестено... Днес футболните термини и ловджийските понятия нямат място. Смяната на отбора в деветдесетата минута не е и съвсем точна. Особено когато играчът е бил наемен, купен срещу достойни депутатски и евродепутатски привилегии.
БСП не е лидерска партия, а непрекъснато се тресе от лидерски битки. Вече съм го припомнял. Кажете добра дума днес за Георги Димитров, за Васил Коларов, за Вълко Червенков, за Тодор Живков, за останалите... А в по-новата история - за Жан Виденов.
Дойде ред и да подкрепим, примерно във фейсбук, Георги Първанов и Сергей Станишев. И да се делим на хора на Първанов и на хора на Станишев. Докога?
Сега въпросът е за къщата и за колибката наистина. И още повече къде сме ние? Къде съм аз. Всеки един от нас. Ако това отклони подхода ни към избирателната урна през май, няма да говорим за изневярата и предателството, а ще намерим и по-тежки думи и присъди в многолетната история на партията и привържениците на Дядото, в чийто списък все още имам претенция да бъда... Независимо Благоев дали е повече социалист или повече социалдемократ! И дали още има почва за неговите идеи в преходна България. Жалкото е само, че животът на много българи мина предимно в преходи без край край химна "ти си земен рай" и "твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край"... И ще ни остане време само за лични равносметки, за ден за размисъл, без да имаме право на глас за светлото бъдеще и настояще на лирическия герой в българския химн.