Къде си тръгнал, приятелю? или Ще получим ли нещо от Европа?

Неотдавна наблюдавах тази поучителна картинка.
Кучешка сватба.
Глутница.
Начело на глутницата бяга загладена кучка с вирната опашка.
След нея са мъжкарите.
Най-напред препускат десетина едроглави песа с мускулести крака, с широки гърди и с озъбени муцуни.
По петите им са редовите квартални помияри - разноцветни, разнопородни, не толкова мощни като предните, но пъргави.
Следващата фаланга са недорасли палета. Те дори не са много наясно какво е мероприятието и каква е крайната му цел, но участват с типичния за младостта ентусиазъм.
А след тях най-накрая тича... Господи, какво куче тича след тях! Дребно, охлузено, куцо, с откъсната опашка и с отхапано ухо! Хълбоците му проскубани и по тях - колкото козина, толкова - репеи. Не, това не е куче! Това е пародия на куче! Това е подигравка с целия кучешки род!
Но търчи изродът!
Навел глава, изблещил очи, оплезил език, задъхва се, но търчи!
Някои от по-предните се обръщат за секунда, показват му по най-кучешки начин кучешките си зъби, изръмжават!
Той се спира, поглежда разсеяно насам-натам и когато ония хукват пак напред, хуква и той след тях - куц, дребен, немощен, грозен!
А кучката е охранена! Яка! Със загладен косъм! И ония яки, загладени песове никога няма да го допуснат до нея! Те своите гърла ще изпопрегризат от страст и амбиция, какво остава за неговото хилаво гърло!
"Къде си тръгнал, приятелю?! - питам го мислено. - На какво се надяваш, нещастнико?! Виж се на какво приличаш!"
Той, естествено, не чува въпроса ми и продължава. Куцук-куцук - стреми се да догони глутницата. Явно много му се иска, много му се иска и хич не осъзнава, че няма да го огрее.
В следващия момент се сепвам! Ами не сме ли и ние същите? Търчим с изплезен език и с бляскав поглед толкова години вече след тая пуста Европа и хич не осъзнаваме, че нищо съществено няма да получим от нея...