Къде си роден, отче Паисие?

Къде наистина - в пернишкото село Кралев дол, в самоковското село Доспей, в Банско или в... Бусманци? Както винаги, така и тези дни честването на една годишнина (250 години от написването на "История славянобългарска") не се размина без сензации и журналистически  "открития", новинарски шумотевици.
Този път в центъра на медийната суматоха бе БНТ, която тиражира небезизвестната версия на пернишкия писател, краевед и журналист Цанко Живков, че отец Паисий се е родил в с. Кралев дол. Оттам той бил тръгнал по широкия друм към Зографския манастир, където сътворил святата за всеки българин "историйца". А какви са аргументите в подкрепа на това твърдение? Такава била легендата за родословието на преподобния отец, който произхождал от свещенически род. Неговият брат поп Цветан служил в местната църква, а двамата му братя Лаврентий и Паисий се покалугерили в Атон. Оттам целият род се наричали Паисовци. По този повод в Кралев дол имало и чешма, съградена от Паисий. В подкрепа на тази теза бил фактът, че много от диалектните думи в "История славянобългарска" произхождали от местния регион. Затова нито с. Доспей, нито Банско имали общо нещо с "истинския Паисий". За да докаже своето твърдение, в продължение на години Цанко Живков е трупал множество "факти", които е събрал в двете си книги, посветени на "родното място" на отец Паисий. През 2007 г. той инициира и "научна" конференция в с. Кралев дол на същата тема.
Така националната ни телевизия разтръби, че за родно място на Паисий "най-достоверно било настояването на пернишкото село Кралев дол". При това - без "следа" от нечие друго мнение, макар да е известно, че случаят съвсем не е "еднозначен". Не по-малко сериозни са аргументите в полза на  тезите, че родно място на  Паисий могат да бъдат с. Доспей и Банско.
Но това може да се доказва единствено с истински научни доводи, а не с местнически емоции. Къде си роден ти, отче Паисие - в Кралев дол, в Банско, Доспей или в... Бусманци? Я си кажи направо, без да го усукваш по килифарски, и да създаваш толкова много главоболия на учени,  изследвачи и журналисти. Тъй ами.