Къде са боновите книжки - II

Преди време в. "Дума" публикува материала "Къде са боновите книжки". В него се разказваше как преди 23 години започна масовата приватизация и как тя донесе повече разочарования, отколкото дивиденти на хората. Повод за него стана концепцията на министерството на финансите за раздвижването на капиталовия пазар чрез съживяването на непотърсените акции на дребните акционери. Ако никой не потърси ценните книжа, те трябва да бъдат национализирани. А те са за милиарди левове. Очаквано идеите предизвикаха противоречив обществен отзвук. 

Опит пореден

Това е втори опит на държавата да разреши този проблем. Концепцията доразвива идея от 2017 г., според която държавата трябва да създаде фонд, който да поеме тези акции, а собствениците им да придобият дялове в него. Замяната на мъртви активи, какъвто са боновите книжки, срещу дялове, които носят доход, трябва да стане след една година, през която ще бъде организирана разяснителна работа, която обяснява намеренията на правителството и какво трябва да направят собствениците. Новост в концепцията е, че тези, които до 5 г. продължават да не се интересуват от собствеността си, ще я загубят. Акциите, по които няма никакво движение, ще бъдат продадени, а приходите ще отидат в Сребърния фонд, който съхранява резервните пари за пенсии. Няколко години поред обаче специални разпоредби в Закона за държавния бюджет постъпленията от една или друга сделка няма да влязат в Сребърния фонд. Последният случай е концесията на летище София. Нито лев не е влязъл и от бюджетния излишък, с който толкова много се хвали сегашното правителство. Защото през последните години на плюс излиза големият бюджет на държавата заедно с общините, но не и централният бюджет. Той умишлено или не се закотвя на нулата или малко под нулата, което лишава от постъпления Сребърния фонд. При това поведение е трудно да се повярва, че финансовото министерство е искрено загрижено за интересите на хората или за Сребърния фонд.

Регистър

Спящите акции трябва да излязат от Регистър А на Централния депозитар, където те се съхраняват като 2 милиона лични сметки. По информация на депозитара 60% от тях са притежателите с по 25 броя акции. Останалите са с по 50 до 100, тъй като в масовия случай са наследени. Всяка от тези акции дава право на притежателя си да получава дивидент от съответния инвестиционен фонд. В повечето случаи собствениците повече от пет години не са проявявали никаква активност- нямат получен дивидент, не са участвали в общи събрания, в увеличаване на капитала. Те ще получат 1-годишен срок, за да ги прехвърлят към инвестиционен посредник. Това означава, че те ще могат да се търгуват на фондовата борса. Всяка от спящите акции ще бъде оценена, тъй като основната част от тях се намират в около 545 дружества, които не са публични и не се търгуват на фондовата борса и затова цената им е неясна. Според инвестиционни посредници оценката ще бъде един от проблемните моменти, защото логично всеки собственик ще иска по-висока цена, за да получи по-голям дял и да си гарантира по-висок доход.

В концепцията се предлага след нови 5 години, през които всеки притежател може да поиска фондът да изкупи дяловете му, или да предпочете да остане акционер в него, остатъкът от спящи дялове да бъде продаден на борсата. Според експерти това би засегнало основно малки акционери в бившите приватизационни фондове, които са се пререгистрирали като холдинги. Някои от тях имат над 150 хил. дребни акционери, което затруднява оперативното им управление. С придобиването на дялове в някои компании новият фонд може да се превърне в по-голям, а в отделни случаи и в мажоритарен акционер. 

Състояние

Според справка в Централния депозитар от  81 приватизационни фонда 52 са преобразувани в холдинги и 6 - в инвестиционни дружества, някои от които търгуват акции на борсата. Други 17 бивши приватизационни фонда са били преобразувани в холдинги, но вече не са публични дружества, т.е. акциите им не се търгуват на фондовата борса. Девет приватизационни фонда са ликвидирани или са в процес на ликвидация, показват данни от депозитара.

Какво могат да направят притежателите на бонови книжки. Първо, ако не знаят от кой фонд са, да проверят това. Ако фондът е публичен, могат да установят цените на акциите и да преценят дали е изгодно да ги продадат. Срокът за сделки с книжки от т.нар. втора вълна на масовата приватизация изтече през 2005 г. Който има акции във фонд, трябва да има и издадена от него депозитарна разписка. Ако не притежавате такава, може да получите дубликат от Централния депозитар, но това не става лично, а само чрез посредник, който ще вземе такса за услугата. Някои акционери имат и безплатни акции, които са разпределени след увеличаване капитала на дружеството. Има бивши приватизационни фондове, сега холдинги, които са правили увеличения на капитала със собствени средства и техните акционери са получили допълнителни безплатни акции. Проверката се прави по същия начин. Проверете също дали дружеството, в което сте акционер, е разпределяло дивиденти. Дивидент може да се получи до 5 години от датата на неговото разпределяне. Който реши да продава акциите си, трябва да го направи чрез инвестиционен посредник, който ще ги обяви на борсата.

Регулации

Повечето от експертите са категорични, че не само неинформираността и незнанието на хората е причина за тяхната незаинтересованост през годините. До момента регулациите и правилата за разпореждане с боновете от масовата приватизация наред с хилавия български капиталов пазар са били такива, че човек, дори да е проявявал интерес, не е имал никаква икономическа изгода да предприеме каквото и да било. Таксите за използване на услугите на инвестиционен посредник, без който не може да управляваш акциите си, или за онаследяване на вече починали акционери са в пъти по-високи от цената им. Едва от началото на 2018 г. Централният депозитар даде възможност хората безплатно с данъчния си ПИК да влизат в регистрите му, за да проверят какви акции се водят на тяхно име. Сега държавата ги кара насила да прехвърлят "заспалите" сметки от Централния депозитар към инвестиционни посредници, като обещава временно те да намалят таксата за обслужване. И ако това не се случи в срок от една година, да си търсят акциите в новия инвестиционен фонд. От концепцията не става ясно каква точно ще е задачата на този фонд - да управлява акциите, да реализира доходност, да раздава дивиденти или единствено да търси начин да ги продаде. 

Изземането на непотърсените акции от масовата приватизация ще създаде изключително опасни и противоконституционни практики за принудително отнемане на собственост от български граждани. Това е позицията на БСК, обявена ден след публикуването на концепцията. Тя ще бъде поредната обществена несправедливост към всички, които са придобили ценни книжа от процеса на масовата приватизация в България. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска управляващите да се откажат от идеята си за национализация на акции от масовата приватизация. Документът, представен за обществено обсъждане, на практика предвижда отнемане на акциите, придобити с бонови книжки, ако собствениците им не се интересуват от тях. Под заплаха са правата на близо 3 милиона българи, участвали в масовата приватизация, алармират от АИКБ. Оттам твърдят, че проектът влиза в крещящо противоречие както с Конституцията, според която собствеността е неприкосновена, така и с европейското право.