Къде са бандитите

Покрай ареста на емблематичното за прехода семейство Баневи отново се заговори за бандитската приватизация у нас. Че раздържавяването бе извършено по най-престъпния начин, спор няма. Различни анализи и оценки сочат, че държавни активи за над 30 млрд. лв. бяха продадени за десет пъти по-малко. Ако бяха само Баневи, с мед да ги нахраниш. Примери безброй. Оставяме настрана христоматийните "Кремиковци", "Химко", "Плама", уникалния завод за безшевни стоманени тръби край Септември... Навремето прокуратурата откри нарушения в РМД приватизацията и на "Арсенал"- Казанлък, "Хлебна мая" - Русе, ОЦК - Кърджали, "Хемус ер" - София, "Елените"- Несебър, но от това нищо не последва. Държавата се раздели на символична цена и с флагмана на родната електроника - ДЗУ, Стара Загора. Гигантът до 1989 г. имаше 23 дъщерни фирми и оборот от 1,5 млрд. долара годишно, но бе харизан на унгарската "Видеотон" за 54 хил. долара и бе ликвидиран. Заводът за автомобилни гуми във Видин бе закрит, а градът се обезлюди. Сега внасяме милиони гуми.
Та, на въпроса къде са бандитите? Техните имена и фирми могат да се видят в досиетата на всички тези сделки, ако не са унищожени вече. В началото документацията се съхраняваше в отделните министерства, но след като бе създадена Агенцията за следприватизационен контрол, трябваше да отидат в нейния архив. Агенция без никакви правомощия, която се превърна в политическа хранилка. Нейната задача бе да следи как се изпълняват приватизационните договори и да събира неустойките - милиони левове, които държавата така и не можа да си събере. Някогашният шеф на АПСК, сега министър на икономиката, Емил Караниколов, твърдеше, че ако се наредят досиетата на раздържавяването, ще се получи пътека, дълга над 60 км, която явно никой не иска да пробяга. Пито-платено, давността на престъпленията е изтекла. Бандитите вече не са бандити.