Къде е обществото?

Няма!
Тази дума сякаш най-често се чува у нас. И обикновено по отношение на пари. Но най-много боли, когато се отнася за бедни, за болни, за деца и старци. За кой ли път вече трета година не само ударите на кризата, но и ударите от странните финансови приумици на правителството се стоварват върху крехките и безпомощни членове на обществото ни. Най-уязвимите отново са най-излъгани, а здравните услуги за тях - най-орязани. Оказва се, че касата не дава по 9.98 лв. от парите за здравни вноски за упойка на изоставените деца и старци в сиропиталищата и в старческите домове, за хората с физически и психически увреждания. Излиза, че щом родителите са изоставили детето си или родителя си в социален дом, щом човек е с психично увреждане, има право на упойка при вадене на зъб, но пари за него няма. Няма пари от здравните осигуровки, които плащаме. От милиард и половина осигуровки, които държавата ни ги открадна. И не отделя от тях 9.98 лв. за една упойка на едно изоставено дете! 
"Вече нямаме и общество!", отсече преди малко размишленията ми една колежка. И май е права. Нямаме държава, сега вече нямаме и общество. Защото ако го имахме, въпреки че вече нямаме и държава, то не би позволило всеки следващ ход на настоящия български финансов гений да бъде насочен преди всичко срещу бедните или болните. Изрази като милосърдие или човещина май не са присъщи на десни правителства. Но едва ли има съвременно цивилизовано общество, което да допуска негови членове да се питат: "Защо е хуманно да бъдат лекувани хора, неплащали здравни осигуровки, а не е хуманно да бъдат лекувани хора, които редовно си правят вноските?"
Те такава крайност може да има само у нас. И тя не е новост - има я трета година!