11 Декември 2019сряда23:37 ч.

Мнение

Документален памфлет

Къде е научният антикомунизъм?

/ брой: 211

автор:Славчо Кънчев

visibility 571

"Няма друго жизнено общество, освен това, което се оживява от неравенството и несправедливостта."

Пол Клодел (1868-1955 г.) - френски дипломат, поет и драматик

Един призрак броди из България. Посредством средствата за масова информация. Призракът на антикомунизма.

Призракът внушава:

Комунизмът - това е сковаване на интелигенцията в клетката на класовата борба, безропотно обслужване на пролетариите, за да изпълнят те внушения им от Карл Маркс дълг към себе си, да се вдъхновят за обединение и заедно да разчупят оковите на зависимостта от заплащането за труда.

Комунизмът - това е ограничаване на частната собственост и свободния предприемачески дух.

Комунизмът - това е безпощадно мачкане на правата на отделния индивид.

Комунизмът - това е терор и репресии срещу неговите политически противници и масовото им физическо унищожаване.

Комунизмът - това е антирелигиозната религия на невежите и дебилите, предвождани от социопати, жадни за власт.

Призракът на антикомунизма, който броди из България, внушава още:

Всяко от гореизложените твърдения е аргументирано и "безапелационно" доказано, като се изходи от историческия опит на т.нар. социалистически държави.

Тук призракът на антикомунизма облекчено въздъхва - забил е последния гвоздей върху ковчега на комунизма. Дано 

да се пържи той в деветия кръг на Ада

всегда нине и присно и во веки веков!

И така, от нине до века по земята българска ще кънти антикомунистическата мантра: "Издума ли се "комунизъм", в съзнанието на населението българско веднага трябва да изкача от неговото подсъзнание набитата там информация за туй изчадие луциферско - комунизма"!

Ето го The End-ът, казано на "новобългарски" език, за смъртоносната заплаха за благоденствието на частния капитал и предприемачеството, пак частно. И най-вече за печалбите капиталови.

Въпреки че с голямата историческа лопата могат да бъдат изкопани още купища доказателства за несъвършенства, недъзи и недостатъци на тази обществено-политическа система, претенциозно наименувала себе си "социалистическа", освен тези, изтъкнати от съветолозите, кремлинолозите и останалите им колеги по идеологическа оптика, то, както е писал Оскар Уайлд: "Истината рядко е проста и никога не е чиста".

Всъщност, истината за фразеологичните ексерсизи на индивидите, самоетикетирали се за "критици на комунизма" както у нас, така и извън България, е, че те нещо критикуват, но и доста нещо премълчават. И така, първо, наистина ли "критиците на комунизма" критикуват именно научния комунизъм?

Карл Маркс изгражда своето революционно учение, като изхожда от един фрагмент във философските схващания на ранния Георг Хегел (1770-1831), който във "Феноменология на духа" извежда 

фигурите на Господаря и Роба.

Съгласно Хегел, всяко самосъзнание структурно се нуждае от друго самосъзнание и тяхната борба трябва да има като изход не смъртта на едното от тях, а подчинението на едното от другото.

Така се появява различието между Господаря и Роба и диалектиката на техните отношения. В двубоя Господаря се подлага на смъртен риск и, побеждавайки, става господар. Роба се побоява от смъртта и, претърпявайки поражение, се примирява с положението на роб и се превръща в някаква "вещ", зависима от Господаря. Господаря експлоатира Роба, принуждавайки го да работи за него, и се удовлетворява, като използва тези предмети, които произвежда за него Роба.

По-нататък в анализа на Хегел се задейства диалектиката, понеже Господаря попада под зависимост от Роба, тъй като той ползва произведените от него предмети, а сам не ги създава. Роба пък, научил се да произвежда предмети за Господаря и почувствал неговата зависимост от това производство, може да се възползва от ситуацията и да унищожи отношението на господство. Именно тук Карл Маркс съзира възможността за революционно освобождаване на наемния труд от капиталистическата експлоатация.

Не става въпрос само за възтържествуването на една социална справедливост. А за едно революционно преобразуване на целите и хоризонтите на дейността на държавата и гражданите. За стремеж към "истинско царство на свободата", според Маркс, под което понятие той разбира не разкош, леност или привилегии, а култивиране и изразяване на истинските човешки способности към етична и към политическа свобода - творчеството, свободното мислене и съзиданието.

Още за Аристотел, после за Карл Маркс, а по-късно и за Хана Аренд и много други мислители, потенциалът на човека се реализира не в борба за съществуване и натрупване на блага, напротив - в друга сфера на дейност.

Задача невъзможна е да бъде атакувана аргументирано идеята за създаване на общество, в което производството на материални блага е в "царството на необходимостта" (терминът е на Карл Маркс), а индивидите се ограничават само до "екзистенциалното потребление", т.е необходимото за тяхното съществуване (според Ерих Фром), което е предпоставка, за да разцъфти свободният човешки дух. Затова т.нар. антикомунисти извършват подмяна на смисъла на термина, като отъждествяват комунизма с обществено-политическата действителност в "социалистическите държави", независимо дали в исторически или в актуален план.

Именно в Съветския съюз и другите източноевропейски страни управляващите малцинства де факто се обуржоазиха, като за техните представители напълно важеше разобличителната сатира на Оскар Уайлд: "Той се преструва на отдаден на народа, а живее в палат; проповядва социализъм, а взема заплата, с която може да се издържа цял окръг". Този процес на обуржоазяване и установяване на доминираща консумативна поведенческа нагласа е антагонистичен на идеите на научния комунизъм и ерозира масовата подкрепа за комунистическите идеи в европейските т.нар. социалистически държави. Той доведе до краха не на "комунизма", а на неговите конкретни обществено-политически системи, които проф. Збигнев Бжежински дефинира като "държавите, които наричаха себе си социалистически".

Другият базисен трик, използван при

манипулацията за анатемосване

на комунизма е пълното игнориране на обективните предпоставки, които довеждат до появата на това учение. И които са актуални и понастоящем в капиталистическите държави.

Австрийският психиатър и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939), който в никакъв случай не би могъл да бъде определен като комунист, пише: "Трябва да се очаква, че тези потиснати маси ще изпитват завист към предимствата на привилегированите и ще употребят всичко, за да се освободят от по-голяма част от лишенията. ...Не се налага да споменаваме, че културата, която оставя неудовлетворени толкова много участници и която води до тяхното въставане, няма перспектива за продължително съществуване, а и тя не го заслужава".

Английският философ, икономист и политик Джон Стюарт Мил (1806-1873) пише: "Индустриалната икономика, която разделя абсолютно обществото на две части - заплащащите надници и получаващите ги, първата наброяваща хиляди, последната милиони, нито е подходяща, нито може да трае вечно".

Американският икономист Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) заключава: "Има едно много обичано от консерваторите клише, че социализмът и комунизмът са причината за нисък жизнен стандарт. Много по-точно е да се каже, че непретенциозният и нисък жизнен стандарт правят социализма и комунизма осъществими".

Да сте чули изобщо някога домораслите ни и чуждестранно напоявани от финансовите шлаухи "антикомунисти", залягащи от един телевизионен окоп в друг, да дискутират и - о, чудо! - да оборят заключенията на Зигмунд Фройд, Джон Стюарт Мил и Джон Кенет Гълбрайт? Отговорът е категорично "не"!

Същият отговор "не" е и на питането дали има индивид от гилдията на "антикомунистите" по земята българска, който да е развенчал привлекателността на едно общество, където свободният човешки дух на масите би бил освободен от капиталистическата експлоатация, тоест да е разбил на пух и прах философията на научния комунизъм.

Не се ли оказа, че не научният комунизъм, а именно научният антикомунизъм е химера?

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Нови данъчни оценки на имотите от догодина

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 239

Очаквано Цацаров беше избран за шеф на КПКОНПИ

автор:Юлия Кулинска

visibility 60

/ брой: 239

Президентът: Борисов полага неистови усилия да ни спаси от Борисов

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 239

Вълка точи милиони от София през "Чистота Искър"

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 239

БСП иска оттегляне на наредбата за бонус-малус

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 239

Властта одобри нови 1,4 млрд. лв. за "Хемус"

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 239

С 400 хил. лв. глобиха 24 фирми за картел в санирането

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 239

"Булгаргаз" предлага 2% поевтиняване на газа

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 239

Анкара заплашва да закрие Инджирлик

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 239

Търговията преминава към закона на джунглата

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 239

Спипаха 815 тона боклук от Италия за България

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 239

Грета пак критикува политиците

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 239

Предаване на БНТ 1 лъха на грандиозен фалшификат

автор:Христо Георгиев

visibility 102

/ брой: 239

Репортер от минало време? Няма такава професия!

автор:Дума

visibility 56

/ брой: 239

Цивилизационното превъзходство на лявото

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 239

Датата

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 239

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ