Къде е бунтът вляво?

ШПИГЕЛ


Читателят на ДУМА Васил Проданов подчерта, че, докато нашата просмукана от неолиберални идеологеми интелигенция и политическа класа продължават да дрънкат идеологеми от рода на това как сме направили "преход от тоталитаризъм към демокрация", баш гуруто на либералната многопартийна буржоазна демокрация Франсис Фукуяма вече се е осъзнал. Фукуяма казва, че "всички съвременни демокрации имат една болест, състояща се в това, че демократическият процес е овладян от добре организирани групи, които не са представителни за общата публика". И още според Фукуяма "Обама и неговите влиятелни съветници като финансовия министър Тимъти Гайтнър са част от "1 процент", срещу който протестира движението "Окупирай Уолстрийт".
И още: "Републиканските политици са изцяло купени от Уолстрийт". Спомняте ли си, че на това Ленин му казваше "буржоазна демокрация", че няма демокрация изобщо, както ние дрънкаме и досега. Фукуяма е все пак по-умен и по-малко купен от нашите политици и медии и има доблестта да го каже и да попита "Къде е въстанието на левицата?" и защо няма "Чаено парти отляво?"


- Най-новите ви проучвания показват, че недостатъците на капитализма и глобализацията могат да се окажат опасни за този демократичен модел. Как си обяснявате тази промяна?
- Думата капитализъм не е правилно използвана тук, защото няма надеждна алтернатива на капитализма. Всъщност става въпрос само за икономически растеж и развитието на модерните икономически общества. Комбинация от няколко фактора започва да поставя под съмнение прогреса им в САЩ. Преживели сме много технологични промени, които замениха нискоквалифицирания труд и оставиха без работа много хора в западните демокрации.
- Затова САЩ и Великобритания например пожелаха да станат ориентирани към услугите на иконимики.
- Без да се замисляме, прегърнахме определена версия на глобализацията, според която трябваше много бързо да влезем в този постиндустриален, постпроизводствен свят. По този начин забравихме, че същинската причина реалният социализъм никога да не потръгне в САЩ, е фактът, че модерната икономика сякаш пораждаше общества на средната класа, в които по-голямата част от населението можеше да се наслади на статуса си на средна класа. Тези хора работиха в индустрии, които бяха унищожени в нашите страни и прехвърлени в страни като Китай.
- Дори когато средната класа запази работните места, хората видяха, че доходите им са замразени или дори намалели, докато малкото печеливши от глобализацията обраха тлъсти печалби. Разликата в доходите в развитите държави е по-голяма от всякога. Как влияе това на нашите общества?
- Това не е добре за демокрацията. Ако доходите са относително равномерно разпределени и няма много ясно очертани разлики между богати и бедни, има по-силно чувство за общност. Има по-голямо чувство на доверие. Няма части от обществото, които имат повече достъп до политическата система и могат да я използват за собствените си интереси (което подкопава демократичния процес - бел. авт.). Това, което ще видите в демокрация с по-слаба средна класа, е много повече популизъм, вътрешни конфликти, неспособност за решаване на проблеми с дистрибуционни проблеми по един методичен начин. В момента в САЩ се завръща популизмът. Той би трябвало да идва от левицата, но всъщност повече го използва десницата. Ако разговаряте с членове на "Чаеното парти" за правителството, те са много разпалени. Мразят правителството. Смятат, че са били предадени от елитите.
- Въпреки това американците доста по-открито обсъждат проблема за социалното неравенство.
- Те започват бавно да го осъзнават. Фокусът на общественото внимание върху неравенството и движението "Окупирай Уолстрийт" са предвестници на промяна в това отношение. Проблемът е, че в САЩ е изключително трудно да се мобилизират хора около истинските класови проблеми. Президентът Барак Обама бе заклеймен като "европейски социалист", когато повдигна въпроса за по-високи данъци на богатите. Тези класови дебати са непопулярни в исторически аспект - с изключение на кратък период от време през 30-те години по времето на Голямата депресия.
- Последната финансова криза често бе сравнявана с Голямата депресия. Защо не видяхме друг ляв бунт срещу богатите?
- И аз недоумявам. Къде е бунтът на лявото? Това е криза, започнала на "Уолстрийт". Тя всъщност води началото си от особения американски модел на либерализирани финанси. Тя вреди ужасно на обикновените хора, но най-богатите в страната (финансовият сектор) се облагодетелстваха и минаха през кризата много добре, благодарение на правителствената помощ. Човек би помислил, че това ще проправи път за възход на левия популизъм като през 30-те години. По-точно - говоря за едно ляво "Чаено парти".
- Може ли "Окупирай" да запълни тази празнота вляво?
- Не възприемам сериозно това движение, защото неговата социална база е изключително ограничена. Движението се състои в по-голямата си част от същите хлапета антикапиталисти, които протестираха през 1999 г. в Сиатъл срещу Световната търговска организация. Големият социологически проблем на левицата в САЩ е, че бялата работеща класа и долните нива на средната класа, които в Европа биха били социалдемократи в политическото си поведение, по-скоро гласуват за републиканците или по-лесно се присъединяват към лагера на републиканците. Докато "Окупирай" не се свърже с тази демографска група, няма да има голяма лява гражданска подкрепа в САЩ.
- Нима кризата не е достатъчно дълбока?
- По ирония, тъй като Федералният резерв и американското Министерство на финансите предприеха мерки за укрепване на финансовия сектор, кризата не се превърна в Голямата депресия с безработица над 20 на сто. Тогава Франклин Д. Рузвелт преструктурира големите банки. Смятам, че единственото решение на сегашните ни проблеми е да преструктурираме големите банки - "Голдмън Сакс", "Ситигруп", "Банк ъф Америка", и да ги превърнем в по-малки, на които да им се разреши фалит. Досега това не се е случило.
- Някои биха казали, че Обама не е толкова издържлив като Рузвелт.
- Обама имаше голяма възможност в разгара на кризата. В периода, когато сп. "Нюзуик" излезе със заглавието "Сега всички сме социалисти". Екипът му можеше да национализира банките и да ги разпродаде на части. Но цялата им концепция за възможното и желаното все още до голяма степен се определя от потребностите на тези големи банки.
- Тоест Обама и влиятелните му съветници като Тимъти Гайтнър са част от онзи "1 процент", срещу който протестира "Окупирай Уолстрийт".
- Очевидно са част от този 1 процент. Те си общуват с гурутата от "Уолстрийт". Шефът на "Голдмън Сакс" Лойд Бланкфейн многократно се срещаше с Гайтнър по време на кризата. Толкова близки контакти несъмнено влияят върху възгледите на Белия дом.
- Наистина ли ще оспорите твърдениято, че републиканците са близки до "Уолстрийт"?
- О, не. Политиците от Републиканската партия са напълно купени от "Уолстрийт". Важният въпрос е защо поддръжниците им от работническата класа продължават да гласуват за тях. Моето обяснение е, че това отчасти се дължи на дълбокото недоверие към всяка форма на правителство, която се простира много назад в американската политика и днес рефлектира в политически фигури като Сара Пейлин, която изтъква срещу Обама основно факта, че е учил в Харвард. В американската политика битува едно популистко негодувание срещу това да бъдеш управляван от елити.
- Дори "Чаено парти" се финансира главно от милиардери, които олицетворяват всичко, срещу което се обявяват членовете му.
- "Чаеното парти" е неподправено народно движение, затова не вярвам в конспиративните теории, че е създадено по инициатива на богати милиардери. Когато отидете на митинг на поддръжниците на Рон Пол, ще видите колко са ентусиазирани. Всички те са млади, току-що осъзнали либертарианската идея, че правителството е източникът на всичките ни проблеми. Затова мисля, че убежденията на активистите на "Чаено парти" са искрени, те не са манипулирани от милиардерите. Но е истина, че те се мобилизират срещу собствените си икономически интереси и интересите на елитите, които би следвало да презират. Все още не разбирам напълно защо го правят.
- Защо Обама не може да достигне до тези обезсърчени хора?
- Досега демократите никога не са изразявали ясно икономическа философия, която да е нещо повече от връщане към 70-те, повече държава и пр., или позицията и на профсъюзите, която е крайно враждебна към глобализацията.
- Какво още трябва да направи?
- Германският икономически модел би трябвало да е много интересен от американска гледна точка, защото Германия е вторият най-голям износител в света, но свърши много по-добра работа от САЩ при защитата на производствата и работните места. Някой трябва да представи стратегия в САЩ, в която да се казва, че целта ни не е да увеличим приходите, а да защитим средната класа. Досега нито един демократ не успя да направи това.
- Защитата на средната класа включва ли нова форма на глобален протекционизъм?
- Не трябваше да позволяваме на китайците да деиндустриализират голяма част от света. Китайците успяха да накарат западните страни да играят една срещу друга, крадейки техните технологии. Те успяха, защото всички на Запад мислеха в краткосрочна перспектива: "Китайците може и да ме съсипят, но, ако не си направя парите днес, някой друг ще ги вземе. Така че ще правя бизнес с китайците, дори и да ме разорят". Това е много недалновидно. Трябваше да сме по-твърди спрямо Китай. Твърде късно е да се обърне тази тенденция, поне за САЩ. Загубихме всички ключови производства за сметка на Китай.
- В Европа надделява чувството на безсилие. Възможно ли е все още политическото лидерство, предвид огромната мощ на глобалните финансови пазари?
- Проблемът с политическото лидерство не идва просто от натиска на пазарите. Всички модерни демокрации страдат от една болест - демократичният процес е в плен на добре организирани групи, които не са представителни за обществото. Това е същината на проблема в Гърция. Фармацевтите, лекарите, държавните служители, архитектите и всяка друга социална група в тази страна се организират в затворени корпорации, които контролират цените и до голяма степен избягват да плащат данъци. Те забогатяват, но националният банкрут е неизбежен.
- Сега се възлага на технократи и съветници отвън да реформират гръцката система. Какво означава това за демокрацията?
- Ако трябваше да залагам, щях да заложа на това, че Гърция ще напусне еврозоната, защото в крайна сметка всяка външна интервенция ще се приеме от гръцкото общество като недемократично налагане на политики, които то не иска. Гърците никога няма да се държат като германците, нали?
- Може ли Европа в отчаяните си опити да спаси еврото да остане демократична?
- От самото начало целият европейски проект бе прекалено много движен от елити. Доказателство за това е всеки път, когато някоя страна проведе референдум, където се гласува против по-нататъшни европейски регулации. Евроелитите казват: "О, просто грешно сме го направили този път. Ще продължим гласуването, докато не го направим правилно." В почти всяка европейска страна сега има дясна популистка партия. Те са анти-ЕС, антиимигранти. Налице е схващането, че елитите в Европа не се обръщат наистина към проблемите на хората.
- От друга страна, авторитарните системи стават все по-популярни. Когато германски бизнесмени пътуват до комунистически Китай, те са очаровани от системата. Възхитени са колко бързо се вземат важните решения.
- Чувам същото от американски бизнесмени. Китайската система е особено силно контрастираща с тази в Европа и САЩ, където в момента на практика не може да се вземе никакво решение.
- Значи авторитарен Китай ще се оформи като новия глобален модел, който напълно ще противоречи на вашите тези за демокрацията от "Краят на историята".
- Не, Китай никога няма да бъде глобален модел. Нашата западна система наистина е повредена в някои от устоите си, но и китайската система не би проработила. Либералната демокрация все още е единственият работещ модел в света, въпреки всичките си недостатъци.


(със съкращения)