Къде да се търсят работни места?

Възлов момент в програмата на правителството "Орешарски" е откриването на 250 хил. работни места. На пръв поглед това е много трудно, а някои казват, че е и невъзможно. Каква е истината, каква е реалната възможност това да стане действителност и къде да се търсят тези 250 хил. работни места? На първо място трябва да се направи

ревизия на договорите за приватизация

В почти всеки от тях е записано запазване на работните места, а в някои и увеличаване. Но няма случай, в който това условие да е спазено. За съжаление голяма част от приватизираните предприятия са закрити. Малка е вероятността тяхната дейност да бъде възстановена. Окончателно са отписани от икономическата карта на България "Кремиковци", "Видахим", "Плама", "Ямболен", ДМЗ-Перник, Заводите за тежко машиностроене-Радомир и други, в които работеха десетки хиляди. Има обаче и такива, които продължават да функционират. Визирам например ЕРП-тата. След приватизацията им в продължение на 8 години персоналът в тях бе съкратен с 30%, което означава, че 17 хил. са останали без работа, въпреки че в договорите има клауза за запазване на работните места. Това се отнася и за "Софийска вода", в която броят на работещите е намален с 25%, или с 1800 души. Това се прави с цел съкращаване на разходите за труд, което води до увеличаване на печалбата на дружествата. Но, от друга страна, то намалява качеството на услугите и се отразява отрицателно върху възможностите за по-бързо отстраняване на авариите. Ако през 2000 г. лека повреда във водопроводната мрежа е била ремонтирана за 3-4 ч., то за същата през 2012 г. са били неоходими 5 ч. За средна повреда от 6 ч. времето за отстраняване става 10, а за тежка - от 2 на 5 дни. Подобно е положението в електроснабдяването. Там 10-метров кабел, който е аварирал или откраднат, преди е подменян за 3-4 ч., а за същото сега са необходими поне 6 ч.
В договорите има заложени инвестиционни програми, които се изпълняват с финансови и материални ресурси, техника, но преди всичко с човешки труд. След приватизацията те се реализират частично, изключително бавно и с много ограничени екипи. Например подмяната на 50 м тръбопровод в локалното платно около трамвайната спирка "Овча купел" започна на 8 май т.г., а до днешна дата е налице само дълбок изкоп и не се знае докога ще подължи, защото не е указан срок. Вместо това има табела, на която пише, че "Софийска вода" инвестира в бъдещето. Попитах техническия ръководител на обекта знае ли дали има и други подобни инвестиционни ремонти в момента, а той отговори, че целият капацитет на дружеството за такива дейности се използва на този обект.
Още по-драстично е положението в производствената сфера. Там първата работа на приватизаторите бе масовото съкращаване на персонала. Поради това над 100 хил. души са загубили работата си. Има обаче възможност около 1/3 от тях да се възстановят.
Следва да се обърне

внимание и на държавния сектор

Там всичко зависи от правителството или съответното министерство, което би следвало да осигурява работа и да плаща заплати. Само че това не се случва във ВМЗ, "Арсенал", БДЖ, мините за въгледобив, а дори и за работещите по изграждането на магистралите. След като държавата е собственик, тя трябва да се грижи за осигуряването на поръчки и да поддържа трудовата заетост. Неоправдано е да се поставя условие, че за да се получават редовно заплати, част от персонала трябва да се съкрати. Това е израз на непрофесионализъм в управленчеството.
Какво е положението в непроизвоствената сфера? На първо място нека погледнем към банките. У нас всички са частни (изключение е банката за развитие, но тя не обслужва физически лица). В Западна Европа, Северна Америка, Япония, Австралия, Нова Зеландия, а и в мого други страни се смята за недопустимо клиент да чака повече от 5 мин., за да бъде обслужен. У нас се чака доста повече от обичайното. В същото време всяка година близо 2000 млади хора завършват финанси и банкиране, а повечето от тях не могат да си намерят работа. Правителството може да издаде нормативен документ, с който банките се задължават да осигурят обслужване на клиентите най-много до 10 минути след тяхното пристигане в трезора. Тогава те ще трябва да наемат допълнителен персонал и по този начин ще се намали безработицата сред финансистите и икономистите.
Поради изкуствено наложени ограничения за българските превозвачи от страна на Турция, Гърция и други страни, са фалирали 130 транспортни български фирми и без работа са останали 6 хил. шофьори, работници по поддържането на камионите и служители. Правителстото трябва да уреди отношенията на междудържавно равнище и по този начин да се вазстановят работните места, а дори и да се създадат нови. Това е лесно осъществимо, защото има договори, които са задължителни за всички страни.
Туризмът осигурява предимно сезонна заетост - лятно време по Черноморието, през зимата - в планините. Необходимо е да се премине към

целогодишна заетост

За целта трябва да се направи необходимото за развитие на културния туризъм, историко-археологическия, селския, спортния, лечебния и пр. България е на трето място в Европа по историческо-архитектурни забележителности след Италия и Гърция. Тези страни привличат съответно по 16 и 12 млн. туристи годишно, а у нас те са само 800 хил. Целогодишната заетост в туризма ще осигури минимум 60 хил. работни места. Обособяването на агенция по туризма трябва да доведе до положителен резултат.
Масовото закриване на училища в селата и малките градове се отрази пагубно. Без работа останаха 16 хил. учители и помощен персонал, на някои от които не им достигаха 2-3 г. трудов стаж, за да се пенсионират. Затова те се принудиха да продават гевреци, а други да отидат в Кипър да вадят картофи. Правителството трябва да възстанови селските училища, дори в тях да има по 15-16 ученици, както е в Швейцария, Франция и др. страни. Ако в селото няма училище, черква и читалище, то е мъртво.
Колапсът в здравеопазването е пълен. Безразборно се закриха болници и здравни заведения. Лекари и медицински сестри масово отиват да работят в чужбина. В селата и малките градове няма дори лични лекари, както и аптеки. Правителството може да създаде най-малко 20 хил. работни места за лекари, стоматолози и медицински сестри в училищата, при това тези специалисти могат да получават достойно заплащане. А ако се предвиди всеки работодател с наети над 100 души да трябва да осигури оборудвани кабинети с лекар и стоматолог?
Трудното се оказва повече от възможно. Ако всичко, изброено дотук, се приложи ефективно и се изполвзват и други резерви, има реална възможност да се осигурят не само 250 хил., но и повече работни места. Само с рестарта на проекта "Белене" могат да се разкрият на първо време 2500 работни места, а впоследствие - до 6000.
Друг е въпросът със заплащането на заетите. Минимална заплата от 1000 лв. засега е фикс идея, а и поне за следващите 7-8 г. Трудовата заетост обаче може значително да се повиши, като безработицата се сведе до около 10%. Ако има работа за 4,5 млн. души от останалите в България 4,9 млн. работоспособни българи, това ще е повече от обнадеждаващо на първо време. След това може да се мисли и за по-добро.