Качество или пaк кърпежи в закона?

Акредитацията на висшите училища, която е основен задължителен елемент за съществуването им, на практика от години не изпълнява ролята си на регулатор на системата. Де факто всичките 51 вуза у нас с лекота получаваха досега институционална и програмна акредитация; с лекота се откриваха нови висши училища след неизменната положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА); със същата лекота колежи получаваха статут на висши училища, а специализирани в дадена област висши училища ставаха университети и откриваха какви ли не нови професионални направления, за които до момента не са имали кадрови капацитет. Всичко това винаги ставаше с одобрението на НАОА, което дори служеше като аргумент за откриването на нови частни вузове по принципа "няма основание да се откаже създаването на висше училище Х, понеже проектът е одобрен от агенцията". Два са основните "грехове" на НАОА - първо, че почти всички вузове получават при акредитацията оценка над 9 при 10 възможни, независимо от разликата в качеството на обучението в тях, и второ - че агенцията си затваря очите за честата липса на необходимите преподаватели на основен трудов договор и за дейността чрез приходящи от други вузове лектори, особено при откриването на нови университетски структури. 

Сега са се задали поредните изменения в Закона за висшето образование, който претърпя вече от 52 поправки и допълнения от края на 1996 г. досега. МС внесе поредния проект на МОН за законови промени в парламента. Доста страници в него са посветени на раздела за акредитацията на висшите училища. Какво се променя и ще доведе ли то до подобряване на сегашната ситуация.

Два вида акредитации

Отсега нататък институционалната акредитация ще бъде два вида - първоначална и последваща, в зависимост от това дали се открива ново висше училище или се оценява вече съществуващо, получило предишни акредитации. Първоначална акредитация новосъздадено или преобразуващо се висше училище трябва да поиска в срок до една година след решението на Народното събрание. Това означава, че една година то фактически ще работи, без да е сигурно, че има необходимата собственост за осъществяване на дейностите си, вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството, достатъчна квалификация на академичния си състав, материално-техническа осигуреност на обучението, в съответствие със стандартите на европейското пространство на висшето образование. Именно това са пунктовете, по които ще се оценява структурата при първоначалната акредитация. При това отново не е уточнено, че е задължителна проверката на щатния и на приходящия състав от преподаватели. При откриването на нова структура, както и на факултети, филиали, колежи и професионални направления, НАОА ще се съобразява с Националната пътна карта за разпределяне на вузовете из страната, която е също новост в закона и за която ДУМА вече писа подробно. Тя среща несъгласието на ректори, според които висшите училища извън София обучават студенти за страната, не само за нуждите на региона, и че разпределяне на вузовете на териториален принцип няма да намали университетските структури, а напротив - ще доведе до дублиране. 

Последващата акредитация "отчита резултатите от получените оценки по отделните професионални направления във вуза" - като никак не е ясно какво означава "резултати от оценки" и как се мерят те. Десетобалната система за оценяване остава. Институционалната акредитация вече ще важи 6 години. Според действащия ЗВО, тя е 6 години при оценка между 9 и 10, но е за 5 години при оценка между 7 и 8.99, 4 години - между 5 и 6.99, и 3 години - между 4 и 4.99. Общата оценка се формира като средна стойност от получените при последната акредитация оценки по направления. Новото е свързано и с известно затягане на правилата, смятат от МОН - при получена оценка под 4 институционална акредитация не се дава, висшето училище получава отказ и ако не е изпълнило един от споменатите по-горе критерии. При отказ на акредитация вузът може да поиска нова в срок до 18 месеца. Ако едно висше училище получи два пъти отказ или не отговори на препоръките от първия отказ, то се закрива. Това означава, че въпросното висше училище може да продължи да съществува без акредитация в течение на две години и половина след решението на парламента за откриването или преобразуването му. Т.е., и след задаващите се промени картината на висшето ни образование едва ли ще се промени. Едва ли можем да очакваме и закриване на вузове заради акредитацията. 

Оценяването при процедурите може да става и от чуждестранни агенции в страни от ЕС, но даването на акредитация се прави само от българската НАОА. Има вузове, които искат акредитацията да се дава и от други агенции в ЕС, но 

досега сме свидетели на маневрите, 

които някои медицински университети въртяха в чужбина, за да си докарат студенти, заобикаляйки изискванията на българския закон. 

Най-сетне обаче МОН е възприело едно отдавнашно предложение на БСП, което неизвестно защо трябваше да "втасва" с години, вече във втори парламент, заради предишния категоричен отказ на ГЕРБ - един преподавател да може да участва в акредитацията само на едно висше училище. Това най-сетне ще промени хитрините на някои вузове да се легитимират с приходящи отдругаде доценти и професори. Интересно е, че частни училища в становищата си по проектозакона, получени в ресорната комисия на НС, възразяват срещу тази мярка... Сетете се защо. Тя, разбира се, не прекратява практиката един преподавател да преподава в няколко висши училища. По данни на НСИ преподавателите, които прихождат да обучават от едно в друго висше училище, са 8268... Някои смогват да практикуват т.нар. куфарно обучение в по 5-6 вуза. 

МОН е възприело, макар и частично, още едно предложение на левицата, срещу което досега се водеха пунически войни - МС ще определя минимална заплата за най-ниската академична длъжност. Пак е нещо, макар че ще важи само за асистентите и ще се отнася само за държавните вузове, частните във всичко са оставени да действат, както желаят.  

При програмната акредитация (за професионално направление), няма съществени разлики, освен това, че ще се оценяват едновременно всички висши училища, в които това направление съществува. Програмната оценка ще се дава като среден резултат от отделните критерии, по които НАОА прави акредитацията, като най-голяма относителна тежест има критерият "научна и художествено творческа дейност". Програмната акредитация се дава за 4 години. При оценка под 4 се прави отказ от акредитация, като вузът в срок до една година може да поиска нова програмна акредитация. При втората процедура, ако балът е над 4, акредитацията се дава за срок до изтичането на 4-те години на акредитацията преди първия отказ. Акредитациите вече ще се осъществяват с електронни средства чрез разработена от НАОА електронна платформа, за да се пестят разходите, които вузовете досега правят за процедурите.

Проектът 

завишава с малко прага,

при който вузовете могат да обучават в различните степени. Сега те могат да обучават в степен "бакалавър", ако имат програмна акредитация от 4 до 4.99, занапред горната граница се вдига до 5.99. За обучаването на магистри и доктори сега е нужна оценка от програмната акредитация от 5 до 10, занапред, за да имат право да обучават магистри, на вузовете ще им е необходима оценка от 6 до 7.99, а доктори - от 8 до 10. Нови специалности те ще могат да откриват, като уведомят НАОА, но тя ще ги оценява не при откриването им, а при следващата програмна акредитация. Може да се предположи какъв ще продължи да бъде хаосът с новите специалности при това "облекчение".  

И още - към постоянните комисии на НАОА ще се назначават експерти, които да подпомагат дейността им. Капацитетът на висшето училище, който се определя при акредитацията, вече ще е равен на сбора от капацитетите на професионалните направления и специалностите от регулираните професии. Така ще се избегне досегашното често разминаване между общия капацитет на вуза и този по направления. Акредитационният съвет на НАОА ще може да намалява с една година срока на програмна акредитация или капацитета на вуза за дадено направление, ако не са изпълнени препоръки, дадени към научната дейност или към профила и квалификацията на академичния състав. При нарушения на закона НАОА отнема програмната акредитация по предложение на образователния министър. При отнета институционална акредитация се прекратява незабавно всякакво обучение във висшето училище, а ако е отнета програмна акредитация - обучението в съответното професионално направление. Може да се прогнозира обаче, че отнемането на акредитация и занапред ще е трудно реализуемо занимание.