Кабинетът не знае как да се справи с младежката безработица

Иво Лилов

Приоритетите на ГЕРБ в новия политически сезон бяха очертани от неговите представители. Отново се постави акцента върху инфраструктурните проекти, за които държавата похарчи няколко милиарда за последните три години. Тази тенденция се изражда в последните дни в откровения популизъм. На фона на тези колосални суми, отделяни за строителство, на българските граждани се дава поредната утешителна награда - 20 лв. повишение на минималната заплата и около 10% повишение на пенсиите от "първи април". В тези действия се виждат, поредните различия между заявените и реално поставените приоритети на управлението.
В този мандат бяхме свидетели на неколкократно

обявяване на края на кризата


Всички очаквания за насочване на държавния ресурс към увеличение на доходите и мерки за създаване на работни места се изпаряват веднага след като се види "постния" държавен бюджет и непрекъснато ограничаване на най-важните разходи. В центъра на правителствената предизборна пропаганда основно място заемат обещанията за светло бъдеще в далечна перспектива. Настоящото правителство е в края на мандата си, а още в самото му начало премиерът обеща на българите жизнен стандарт, сходен с този в Централна Европа. От всичко дотук разбираме, че изходът от кризата, растежът на икономиката, нарастването на инвестициите и подобряване на жизнения стандарт се основават на очакването и непрекъснатите внушения, че построените няколко километра магистрали са онзи решаващ фактор, който ще доведе до лавинообразен растеж на българската икономика, нарастване на доходите и жизнения стандарт. Вече е ясно за какво ще се харчат държавните пари през идната година. Това далеч няма да са разходи за здравеопазване, образование и увеличаване на доходите, създаване на работни места, а за поредната магистрална отсечка.
Пример за водената погрешна политика в последните години са отделяните от държавата средства за борба с безработицата. По данни на Националния статистически институт общата безработица в страната достигна 12,8%, а младежката надхвърля 30%. Въпреки двукратното повишение на безработицата в страната липсва адекватна държавна политика за справяне с проблема. В периода до 2009 г. средствата от държавния бюджет, отделяни за борба с безработицата, са почти 300 млн. годишно, а тази година са едва 75 млн. Социалният министър обясни този факт с компенсацията по европейски програми и проекти. Но тези мерки са допълващи, а не заместващи и не позволяват оттеглянето на държавата от сектора. Бездействието води до неконтролируем ръст на безработицата и наказва над 400 хил. души. По същество вече няма държавна политика. В основната си част политиката по заетостта се определя от ЕС, тъй като 2/3 от средствата и разпределението им се контролират от Брюксел. Процедурата по усвояване на тези средства е значително утежнена в сравнение с програмите, финансирани от държавния бюджет, и крайно непривлекателна за българските работодатели. Основният проблем идва от това, че средствата по програма "Развитие на човешките ресурси" в преобладаващата си част са предвидени за квалификация и преквалификация на вече заети лица. Допълнителните мерки, в частност програмата за стажуване на младежи до 29 г., не се допълват от мерки, предвидени в държавния бюджет, и след изтичане на стажа 60% от младежите се връщат отново на улицата.
Сравнявайки ресурса, отделян от България и останалите страни-членки в сектора по заетостта, ние отделяме 25 пъти по-малко средства, като процент от брутния вътрешен продукт. Тези данни дават отговор защо в Австрия безработицата е 4,5%, а в България три пъти по-висока. Ролята на държавата не е да се превръща в основен донор на няколко лица, които да трупат несметни богатства, усвоявайки средства по изграждането на инфраструктурните проекти, а да гарантира за обществения интерес и преразпределителя средства от бюджета в интерес на гражданите. Държавната политика за разпределение е тотално сгрешена. Средствата, получени от Европейския съюз, се хвърлят на вятъра без подкрепа от държавата.
Посочените данни се базират на държавната статистика и показват, че с нарастване на безработицата се наблюдава драстично свиване на средствата за активно противодействие в сектора. Към 2008 г. ресурсът за активна политика срещу безработицата на един безработен са средно 740 лв. на лице при безработица под 6%, за 2010 г. тази цифра е едва 277 лв. Резултатът е драстично увеличение на безработицата. Същевременно частичната информация към месец август сочи намаляване с още 20% на планираните за 2012 г. Намалява се обхватът и на безработните младежи в активните мерки и програми за противодействие на безработицата от 12 600 лица за 2011 г. на 10 400 за 2012 г. Засилва се и тенденция за ранно напускане на училище, като през 2012 г. по тази причина ще отпаднат над 4500 ученици, от тях само 59 от тях поради слаб успех. Тези стойности са рекордни за последните три години и показват единствено невъзможността на родителите да издържат и образоват децата си. Младите хора в неравностойно положение са още по-уязвими. С 40% е по-голяма вероятността те да останат без работа, образование или обучение.

Мрачната картина в България

поражда въпроса, какво се случва в останалите страни на Европа и как те се справят с трудностите. Данните от последната година за безработните в Европейския съюз сред младежите до 25 г. показват няколко фрапиращи факта. Първият е, че в страни като Румъния, Естония, Полша и т.н., които имат сходна с нашата история, нивата на безработица за последната година са овладени и движението е в рамките на под 1%, а в Литва се наблюдава намаление с 6.8%. Спад се наблюдава и в общата безработица на редица страни в общността. Пример за това е Румъния. По данни на Евростат безработицата в страната през юли 2011 г. е 7,5%, като година по-късно намалява на 7%. Нужно е да се отбележи, че в две съседни страни с близки по своята същност проблеми нивото на безработица се различава в пъти. За да придобием реална представа за безработица от 7%, трябва да се върнем в България от пролетта на 2009 г. Тези стойности се постигат на фона на 20% по-високи възнаграждения в северната ни съседка, което допълнително усложнява картината.
Причината за тази драстична разлика е започналата от 2009 г. и продължаваща и до този момент активна държавна политика в сектора на заетостта. В Румъния освен мерките по европейски програми се въвеждат и редица мерки, финансирани от държавния бюджет. През 2007 г. са въведени стимули за работодателите, които наемат на работа току що завършили образованието си и дипломирали се младежи. Стимулите, които се предоставят, са под формата на субсидии по тази програма - през 2009 г. са били наети близо 10 662 младежи. Друга инициатива на Румънската национална агенция по заетостта (осъществена през 2009 г.) се изразява в отпускането на освободени от данъци трудови бонуси на завършили младежи, които са били заети за повече от 12 месеца. Средствата са осигурени от фонд "Безработица". При обсъждането на антикризисни мерки по време на първата половина на 2009 г. синдикати и работодатели се обединяват около инициативата на правителството да подпомогне младите хора при закупуване жилище или стартиране на бизнес чрез т.нар. Програма "Prima Casa"/ "Първи дом". Бенефициенти по програмата могат да бъдат само младежи до 35-годишна възраст. Бюджетът й е от 20 милиона евро за 2010 г. и 80 милиона евро за 2011 г. За периода 2008-2010 г. правителството е разработило "Програма за развитие на предприемачеството сред младите хора и лесен достъп до финансиране - "Старт". Програмата предвиждаше невъзвръщаемо финансиране за най-добрите бизнес планове, представени от младите хора във възрастовата група от 18 до 35 години. Бюджетът за една година, отпуснат по тази програма, е на стойност 1.6 млн.евро.
За разлика от европейските си колеги,

премиерът Борисов призовава висшистите да стават овчари


да садят картофи или след 20 г. в училища и университети да се преквалифицират в бюрата по труда. Тези безумни предложения се появяват на фона на все по-трагичната картина с безработицата в България. За последен път цели области с безработица над 20% е имало през далечната 2005 г. Връщането със седем години назад е тежка загуба за българското общество, извървяло трудния път към един по-добър живот.
По данни от 2011 г. България е на първо място в Европейския съюз по отношение лицата от 15 до 24 г., които не учат и не работят. Анализът на данните за заетите и безработните лица между 15 и 24-годишна възраст от март 2008 до март 2012 г. показва ръст на безработните от 14.4% на 31.4%, а в цифрово изражение от 30 хил. на 70 хил. безработни младежи. Фрапиращи са и данните за отношенията на трайнобезработните (15-24 г.) и заетите младежи с висше образование (25-29 г.) от март 2009 до същия период на 2012 г. При трайно безработните се достигат нива от 48%. Всеки шести от безработните млади хора над 20 години никога не е започвал работа. По данни на НСИ общият брой на всички безработни млади хора се равнява на 124 500 от 409 500 безработни лица в страната.
През пролетта на тази година се проведе проучване на агенция "Медиана" по проблемите на младежката безработица. Данните от проучването се разминават драстично с тези на националната статистика. Те показват реалните нива на младежка безработица, които са два пъти по-високи от данните на НСИ и достигат цифрата от 330 000 младежи на възраст между 15 и 29 години. Близо половината от работещите млади хора (48%) се притесняват, че може да бъдат съкратени, на една трета им бавят заплатите.
Липсата на реална политика доведе до драстична промяна на структурата на младежката безработица. Ако преди две години сред безработните млади хора доминираха нискообразованите, слабоквалифицирани младежи от малцинствените групи и от селата, сега това не е така.

Безработицата става все по-високообразована и все по-градска

Нарастването на безработицата сред младите средни специалисти и висшистите е над два пъти в рамките на три години. Нарастващата младежка безработица и липсата на перспектива не предполага вътрешна трудова миграция и алтернативата се вижда единствено в емиграцията. Над 90 000 млади безработни заявяват намерението си да напуснат страната още тази година в търсене на работа зад граница, още 270 000 обмислят тази стъпка в близко бъдеще.
В тази тревожна картина управляващите отново залагат като приоритет инфраструктурните проекти. За три години в управлението единствените въпроси, които успяват да решат, са за личното им благосъстояние и нехаят за времето след тях и унищожаване на жизнения потенциал на нацията. Вследствие на провежданата политика и поставените приоритети пред държавата младите хора са заставени да реализират потенциала си зад граница. За тези, избрали да останат в родината, не се предлага никаква перспектива, те са принудени да работят нискоквалифицирана и нископлатена работа, за да оцеляват. Време е хората, а не магистралите, да влязат в центъра на управлението на държавата. Време е целият ресурс на управлението да бъде пренасочен към създаването на работеща икономика, заетост и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани.