Кабинетът компрометира цяла Източна Европа

"С този ход на правителството България влезе в учебниците по дипломация. Той може да претендира за челно място в графата "неадекватни действия".


- Г-н Кючуков, очаквахте ли този ход на правителството за смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, въпреки че от доста отдавна той се прогнозираше? Определенията за него са доста - национално предателство, резил, позор... Вие как го оценявате?
- До голяма степен ходът беше предопределен от всичко, което се случи през последния месец. Щетата беше нанесена върху кандидатурата на България още в момента, в който възможна промяна стана предмет на публично обсъждане с участието на премиера и хора от правителството. Защото нека не забравяме, че ключовият фактор за избирането на един кандидат е националната подкрепа. Задкулисието, игрите, коментарите - всичко това очевидно показваше липса на национална подкрепа.
Що се отнася до това как може да се определи този ход на кабинета - мисля, че с него България влезе в учебниците по дипломация. Дотолкова, доколкото той може да претендира за челно място в графата "неадекватни действия".
- А чисто процедурно оттук насетне - възможна ли е смяната на Бокова с Георгиева на този етап? Виждаме, че министър Митов дори призна, след като решението стана факт, че оттеглянето на номинация не е възможно. Бокова сама трябвало да преосмисли участието си...
- Самата процедура не дава възможност на държавата да оттегли вече веднъж номинирания кандидат. Оттам нататък тази възможност е предоставена изцяло на самия кандидат. Тоест, българската държава не може да оттегли Ирина Бокова. Така ние в момента сме в реалната ситуация да имаме две кандидатури от момента, в който официално Кристалина Георгиева бъде номинирана пред ООН.
Ситуацията е дотолкова абсурдна, че ООН като система на здравия разум и държавната отговорност даже не е предвидила, когато са се създавали правилата за избор на генерален секретар, подобна възможност. И затова не е и предотвратено като вариант една държава да има двама кандидати.
За мен логичният въпрос след решението на правителството е: защо само две номинации? Аз съм убеден, че има немалко българи, които смятат, че също биха могли да бъдат идеалните кандидати за тази позиция. Ако трябва да говорим честно и сериозно за критериите, бих казал, че всеки бивш външен министър покрива много по-пълно формалните критерии и изисквания за заемане на поста генерален секретар на ООН, отколкото номинацията на Георгиева.
- А каква е прогнозата ви оттук нататък - за гласуването, отношението към страната ни, избора при наличието на двама кандидати от България?
- Според мен вече имаме пълна яснота: България няма никакъв шанс. Тя сама пропиля своите шансове да заеме тази позиция. Нещо повече - тя компрометира до голяма степен възможностите и шансовете на Източна Европа като цяло, която залагаше на нашата номинация.