Извинението: сила или слабост?

Вероятно почти всеки някога в живота си е предизвикал някоя лоша ситуация да стане още по-лоша чрез нескопосано извинение. Или просто е пропуснал да се извини.
Много хора не се извиняват, защото смятат, че това е срамно, или пък нещо, което би свалило защитната им обвивка. Да приемеш, че си сбъркал, често се смята за признак на слабост. В действителност обаче извинението изисква сила, кураж и смирение.
Извинението притежава голяма мощ. Поднесено по правилния начин, то може да възстанови една връзка или достойнството на друг човек, като същевременно разкрива благородството на този, който може да се извини.
Често игнорираме истинската същност на извинението. Повечето хора са по-загрижени да получат резултата от него - прошката, в някои случаи - да "изчистят" името си или да възстановят възможно най-бързо мира.

Какво казваме и как го казваме

Най-голямата грешка, която хората обикновено допускат, когато се извиняват, е това, че не се опитват да осъзнаят адекватно обидата, която са нанесли.
 Да приемем, че сме постъпили неправилно, изисква разкаяние, осъзнаване на това как сме наранили и съгласие, че то никога повече няма да се случи. За да се изясни всяко недоразумение, трябва да бъде обяснено какво ви е накарало да обидите. Но никога не използвайте мотивите си за оправдание на вашето поведение.
Просто да бъде казано: "Съжалявам, че си разстроен", не помага. Това само констатира, че чувствата на другия са наранени, а не, че вие сте виновни за това.

Никога не използвайте "но"


"Извинявай, че те обидих, но..." - запазете оправданията за себе си. Действията говорят по-силно от думите, така че може да предложите "компенсация", която отива отвъд вербалното извинение. Нека обиденият да разбере, че имате желание да предприемете действия, за да поправите нещата и приемете неговите условия, ако наистина искате прошка.
Точният момент е всичко, когато става въпрос да кажете: "Извинявай!"
Докато ако например случайно се блъснете в някого, трябва веднага да се извините. За някои извинения е по-добре да дадете време на този, когото сте обидили, да се справи с чувствата си. Дайте му възможност да ви се ядоса и дайте също така достатъчно време на себе си да схванете наистина болката и обидата, които сте му причинили. По този начин, когато дойде моментът за извинението, ще бъдете в състояние по-ясно да изразите разкаянието си и да обсъдите това, което трябва да бъде направено, за да получите прошка.

Никога не е твърде късно да кажеш: "Извинявай"


И не мислете, че е станало твърде късно за извинения. Понякога дълго стаявана болка и обида могат да бъдат премахнати с едно просто и искрено извинение.
Запомнете също така, че докато първата ви цел е да освободите от обидата този, когото сте наранили, извинението може да излекува и вашите емоционални рани.
И не търсете стандарти в начина, по който да поднесете извиненията си. Защото извиненията са като хората - уж еднакви, но напълно уникални в същността си.