Няколко думи
Извън плана
/ брой: 211
Ново двайсет! Така би рекъл нашенецът за идеята хотели да станат карантинни. Как точно ще изглеждат, кой ще бъде карантиниран в тях - засега не е съвсем ясно. Ясно е, че се протяга ръка на хотелиерския бизнес. Лошо няма в иновативната идея, стига помощта да е реална, а карантината - осъществима. Колко пари ще дава държавата на хотелите за новата им функция? Как ще бъдат разпределени средствата? Работещите ще бъдат ли опазени от зараза? Доходите им ще бъдат ли запазени? Бизнесът ще оцелее ли? Не за друго, а да не се окаже накрая, че обитаващите въпросните хотели взаимно са се заразили и са надули черната статистика.
След необмисленото "връщане към нормалното", днес властта панически опитва да поправи пропуските си от лятото. Не смогва, очевидно е. И все още праща разнопосочни сигнали към хората, които също изпадат в паника. Препълнени колички в супермаркетите. Препълнени приемни лекарски кабинети. Прегряващи телефони на Спешна помощ. Фургони пред болниците, които навяват безпокойство, че мнозина няма да стигнат до медицинска помощ. Неизградена като за XXI век система за електронно съобщаване на положителни/отрицателни тестове. Липса на електронни рецепти.
Неяснота дали и кога ще бъдат продължени протоколите на хронично болните за лекарствата им. Спешна реорганизация на болниците, увеличаване на леглата за КОВИД-19. Глухота за предложенията от здравните заведения. Днес частни болници предлагат приблизително онова, което през лятото предлагаха общинските: обособете няколко болници само за КОВИД-19, ние ще поемем останалите случаи и ще даваме дежурства при колегите от КОВИД-болниците... Може би си струва да се опита на едно-две места. Така или иначе системите на държавата работят на принципа проба-грешка.
Пожарно спасяване на Спешната помощ. Да, същата Спешна помощ, за която властта нехае от години. Която се "реформира" повече от петилетка и която от 15 дни е хвърлена на лъва в устата да се оправя както намери за добре с болните, с екипите, с колите.
В паниката властта ни залива с числа, които не тълкува - еди си колко болнични легла, еди си колко трансформирани, еди си колко болнични лекари и пр. Създавайки илюзията, че "премиерът щом се разпореди, за часове оправихме нещата". Но така ли е?
Хората са още по-объркани. И ако до 3 минути от 112 не им вдигнат телефона, или до 30 минути не дойде линейката, на свой ред изпадат в паника. Защото априори знаят, че властта не е подготвена. Тя повече от половин година разчита на нечовешките възможности на лекари, сестри, фелдшери. Вярва, че с предизборни подаяния ще увеличи издръжливостта им. А и парите, които "дават" на части, създават у обществото усещането, че са много. Докато не бъдат пресметнати както трябва.
Картината с КОВИД-19 у нас не е по-различна от други държави в Европа. Но усещането за безизходица у нас го имаше и преди КОВИД-19. Вирусът само подсили нещата и като всяка криза за пореден път показа безсилието на управляващите да се справят с всичко, което е извън планираното "изграждане" на магистрали.