Изумрудената лирика на Джина Дундова-Панчева

Георги Н. НИКОЛОВ

Някой би запитал: "Защо изумрудена?" Ще отговоря веднага - с втъканите в стиховете й мъдрост и копнеж за щастие, за любов и емоционална взаимност изумрудът с магичните си качества сякаш най-точно отразява творчеството на Джина. С което, струва ми се, в процеса на днешното книгоиздаване и противоречива духовност е благословено, встрани от мимолетния порой на имена и заглавия. И олицетворява създателката си като интелектуален лъч на днешното време - умело съчетаващ тематичните, моралните и емоционалните си послания в папирусите на класическия стих. На римуваната словесна песен, така желана от изгубения в сивотата на делника читател...
Тези мисли са породени от поредната книга на Джина "От сенки слънце си направих", С., БП, 2023 г., изградена от взаимно допълващите се части "Паралелен свят", "Пролетно почистване на душата", "Рапсодия в бяло", "Любовта на морето", "Животът продължава", "Цветен дъжд". В тях пулсира същността на съвременния човек, вграден в цивилизационния модел на своето столетие. Носител и изразител на общите психологични контури в тленния хорски поток и сред вълните му - на личностното "аз", търсещо своята отличима индивидуалност. И нека допълня - на озарената жена, чиято лира винаги носи своя нежен отпечатък върху грапавите контури на живота.
Стиховете на авторката се подреждат в ярка, цветна галерия на космическата извисеност и бързия реалистичен щрих; кристално звънят библейските завети за доброта и взаимност; мимолетното униние отстъпва място на възторжената радост, а природата често доминира по редовете не само като фон. Тук, в тази книга с избрани стихове, присъстват още волността пред тъгата за отиващия си пореден ден; семейството, ликовете на свидни люде, децата. И, разбира се - любовта, винаги надмогваща дебнещата я раздяла. Защото е безсмъртна, а обичаният човек, макар и понякога далече, е неотменно до теб. Или пък не е, но тя, любовта, си остава вечна. Оптимистична, макар през ридание.
Редящите се пред погледа ни покоряващи картини на изповедност, на душевна и духовна красота сполучливо се подреждат в панорама на онзи първичен идеал, кодиран в нас от Създателя. На смисъла да съществуваме и вдъхваме живот на следващите поколения с надеждата да не бъдем забравяни. Да им бъдем все така близки и необходими през пръстта, в чиято пазва някога ще се скрием. И да кънтят в гаснещото ни съзнание познатите стъпки по пътища, дарени им от нас, за да достигнат мамещия хоризонт.
Специално искам да откроя обичта на Джина Дундова-Панчева към морето, "уловено" като импресионистичен миг, или пластично осмислено във философските измерения на нещо вечно. Неподвластно на граници и епохи и съпровождащо планетата Земя във вселенското й безсмъртие. Джина е частица от неспокойната му същност и негов изповедник. Негова русалка-жрица, отнасяща соления му шепот до очарованите слушатели на плажа, скрит в повеите на ласкавия бриз.
Завладяващата маринистика на Джина Дундова-Панчева е сериозен дял от духовното й присъствие в съвременната българска литература. А във всичко написано е излишно да търсим каквито и да било модернистични веяния, зад които прикриват творческата си немощ разни мъчители на словото у нас. Несъмнената поетична дарба на тази авторка е поднесена в стихове с овладяна рима и впечатляваща образност. Монологична, ала предназначена за широка мислеща аудитория, отличаваща се с много човечност и интимна изповедност. С верен усет за наблюдаваните от натура природни картини и с дълбоко вникване в психологията на съвременника, на когото е дарена. Споделеното по редовете е обагрено с полифоничност от чувства и настроения, каквито може да изповядва само много искрен и обичащ хората майстор на перото.