Израз на доблест в едни не съвсем доблестни времена...

Никола Чолаков,
Горна Оряховица

Тодор Генчов Влайков е роден през 1865 г. в подбалканския град Пирдоп, разположен в красива котловина между Стара планина и Средна гора. Той израства в сиромашко семейство и от ранна възраст се приучва към труд. Завършва средното си образование в Софийската гимназия, където изпъква като един от най-силните ученици. По това време прави и първите си литературни опити, като няколко негови разкази се публикуват в различни списания. Получава държавна стипендия и през есента на 1885 г. заминава за Русия да изучава литература в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Именно по това време Тодор Г. Влайков

написва двете си най-популярни повести

"Дядовата Славчова унука" и "Леля Гена", публикувани по-късно съответно през 1889 и 1890 г. в "Периодическо списание". Тези ранни произведения носят в себе си светлото начало на вярата в доброто.
"Без да става сух моралист, Влайков съумява - пише Михаил Арнаудов - да ни внуши едно дълбоко нравствено чувство при картините си от българския живот." В Москва Тодор Влайков се запознава с творчеството на големите руски романисти Толстой и Достоевски, чете произведенията на Белински, Добролюбов, Писарев и Чернишевски. Тук той попада под мощното въздействие на идеологията на народничеството, теоретик на което по онова време е известният социолог и публицист Николай Константинович Михайловски. Тази идеология настоява за

беззаветно приобщаване към народа

отиване между народа и себеотричане в името на народното добруване. Прегърнал народническите идеи, младият българин изоставя своето следване, преди да е положил последните си изпити, за да се завърне в родината и да се отдаде на апостолска работа за подобряване злочестата орис на своите сънародници. Още през есента на 1888 г. той вече е учител в родния си град, където не само учи децата, но се отдава на истинска народническа дейност: урежда общинска библиотека, държи сказки на различни практически теми, основава девическо училище и създава спомагателна каса, която дава заеми на бедни и нуждаещи се граждани, а в съседното до Пирдоп с. Мирково учредява първата българска кооперация. Наред с това основава и ръководи околийско учителско дружество. По това време му хрумва щастливата идея за съставяне на читанки за отделенията на началното образование, като първата съставена от него читанка за четвърто отделение излиза през 1891 г. и се изчерпва бързо.
Издаването на читанки се оказва изключително успешно начинание, а самите те се оценяват като 

епоха в нашата учебна книжнина

Книгите се преиздават дълги години наред и дават духовна храна на ред поколения. През 1892 г. Тодор Влайков е назначен за учебен инспектор в Софийското учебно окръжие. Покрай своята административна работа той влиза в жива връзка с учителите от окръжието, подтиква ги към извъншколска дейност, устройва беседи и четения, а с тяхна помощ основава малки библиотеки при всяко селско училище, книгите за които се купуват с общински средства. Така се създават наченките на много читалища. В столицата основава вечерни училища, квартални библиотеки, урежда сказки и четения. По негова инициатива се създава първото Българско народообразователно дружество, което си поставя за цел чрез популярна книжнина и добре уредени библиотеки да сее семето на народната просвета. Партизанските страсти, които се вихрят по онова време, го принуждават да напусне инспекторството и да стане учител в Софийската мъжка гимназия. След двегодишно учителстване Тодор
 
Влайков си подава оставката

и през 1896 г. се кандидатира за народен представител в избирателната колегия на своя роден град, но не бива избран. В тези избори Т. Г. Влайков агитира като независим политик и не се присъединява към никоя от тогавашните партии; цялата му проповед е насочена към спечелване на гражданите за едно управление, което почива на морал и законност, а заедно с това се стреми към облекчаване на данъчното бреме и подпомагане поминъка на хората.
Съосновател е на Радикалдемократическата партия, която пледира за дълбоки преобразувания на обществения строй, като в нея доминират републикански настроения и затова тя остава "студена" към двореца. Създаването на автентична политическа демокрация и висока национална култура партията на радикалдемократите свързва с разширяването на народното образование. Тези идеи Влайков защитава в парламента.
През годините зрението на Тодор Влайков застрашително отслабва. По време на последната законодателна сесия на XXII Обикновено народно събрание той подава оставка от парламента и се оттегля от политическия живот. Тодор Влайков се връща към литературните си занимания, като систематизира и издава в няколко обемисти тома своите събрани съчинения.

Остава верен на своите демократични убеждения

и не одобрява авторитарните тенденции в националния политически живот от онова време. Показателно е свидетелството на един начинаещ писател и същевременно студент по право, който в дните непосредствено след 19 май 1934 г. е имал възможност да разговаря със стария общественик: "Да, правната наука - казал дядо Влайков - е нещо сериозно и полезно! Но злината е там, че трябва да я изучавате в една доба на произвол и беззаконие... На потисничество...".
В края на своя живот Тодор Влайков е сред инициаторите на един протест на писателите против закона за евреите и започналото преследване против тях от органите на властта. Ето как тогавашният председател на Съюза на писателите Стоян Чилингиров разказва за протеста, който е направен обществено достояние: "Впечатлението беше извънредно благоприятно за

човешкото достойнство на българския писател

Толкова благоприятно, че правителството, на което тоя проект не допадна, не можа да направи нищо или по-точно не пожела да предприеме нищо срещу подписалите писатели, които вече бяха спечелили на своя страна и нашето, и чуждото обществено мнение. Пък и срещу кого трябваше да изрази своето брутално недоволство? Срещу един Влайков, който носеше на гърба си вече седемдесет години и една обществена и литературна дейност, която не можеше да се зачеркне така лесно с един административен или полицейски акт. И така протестът се яви като израз на доблест в едни съвсем не доблестни времена." Непосредствено след това начинание Тодор Влайков се разболява от пневмония и умира скоропостижно на 78-годишна възраст.
През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. "Цар Иван Асен ІІ" е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името "Влайкова". През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда "Тодор Влайков".