Изненадани

След 25-годишно съществуване Националният център по наркомании се влива в една от мегаструктурите на здравеопазването. Без яснота за бъдеще. Но с яснота за преразпределяне на щатовете. Любопитното е, че с подобен проект от 2014 г. щатът на МЗ се увеличавал с 10 бройки, а сега - с 20! Резултатите, ако изобщо ги има, едва ли ще са добри.  

30 години българската държава така и не разбра същността на проблема с наркоманиите. Тя така и не улови момента, в който България от път на хероина от Изтока към Западна Европа се превърна и в седалище на хероина. През годините държавата така и не направи нищо за лечението на младите, а вече дори и децата са роби на дрогата. Политиците пишат ли, пишат от креслата си забрани и санкции за употребяващите наркотици, но не правят нищо за лечението им. Знае ли някой кой и как биват лекувани наркозависимите деца под 18 години? Не! Ако огънят на дрогата засегне дете на политик, той ще го прати на лечение в чужбина. Но за онези деца, чиито родители не могат да си го позволят, никой не мисли. Те трябва сами да се борят с Дявола за децата си. Докато чедата им ги убият, упоени до безпаметност. Жестоко ли? А мигар нямаше такива случаи и в България?

Да, в момента си имаме и Национален център за наркомании, и Национален съвет за наркотични вещества. Но със символично финансиране. Преди десетина години управниците ни обещаваха, че тези дейности ще се финансират от акцизите за алкохол и хазарт. Някой нещо да е чул за тези пари? Да, имаме си и Национална стратегия за борба с наркотиците, пълна с красиви пожелания, копирани от чуждестранни остарели документи с подобно предназначение. 

А сега, след 25-30 години, държавата е изненадана от ширещите се наркомании и продължава да не знае какво да прави с тях. Освен да тика дрогирани в затворите или в затворническите болници. Навярно затова се отказва и от Националния център по наркомании.