Сцена

Изкуство на магическото въображение

Китайският театър на сенките разказва вълшебни истории за любов и героизъм

събота, 20 Август 2011 / брой: 191

1647

Легендата разказва, че преди повече от 2000 години император Хан Уди изоставил държавните дела, тъй като бил много натъжен от внезапната смърт на любимата си съпруга. Веднъж неговият съветник Ли Шаован, както се разхождал по улицата, видял няколко деца да си играят със сенките, хвърляни от дървета по земята, и това го подсетило как може да прогони тъгата на императора. Той бързо се върнал в двореца и на парче плат нарисувал в профил силуета на покойната императрица, оцветил го и прикрепил към ръцете и краката тънки пръчици. Когато се стъмнило съветникът поставил няколко свещи така, че на екран от бяло платно да се очертае сянката на фигурата, която изведнъж се раздвижила чрез дърпането на пръчиците. Като видял сянката на любимата си императорът се успокоил и отново се заел с държавните работи, а играта на сенките станала едно от любимите развлечения в двореца. Скоро след това дворцовата забава станала и едно от любимите народни увеселения и така се родил театърът на сенките.
Наричат го още "най-ранното екранно шоу" и дори "прадядото на киното", защото театърът на сенките използва голям полупрозрачен екран и плоски цветни марионетки, като силуетите на куклите се проектират на екрана, осветен отзад. Така зрителите виждат не само силуети, но и нежните нюанси на цветовете. В най-старинната форма на този вид театър играта на сенките била показвана чрез жестовете на ръцете на актьорите. После тънките полупрозрачни силуети започнали да се изрязват от кожа, куклите да се управляват с пръчици и накрая се появили и различните герои на това магическо зрелище.
В древния китайски театър на сенките формата на главата и позата на тялото са регламентирани от традицията - едната ръка по правило държи оръжие или някакъв друг атрибут, характеризиращ героя, а другата се движи. Основните сюжети на спектаклите обикновено се вземат от популярни романи, сказания, легенди, приказки и предания, които са интересни и разбираеми за всички зрители на това наистина изключително популярно изкуство. До наши дни са запазени повече 300 пиеси на театъра на сенките. По традиция фигурките се изработват от козя, конска или магарешка кожа, която специално се обработва, за да стане тънка и прозрачна, но може да са и от хартия или картон. Марионетките може да са твърди и цялостни или меки и подвижни, съставени от няколко подвижно съединени части, а пръчиците, с които се раздвижват, са от бамбук, дърво или метал. Още от най-ранните времена на това изкуство техниката за изработване на куклите е дълъг и сложен процес на подбор на материала, определяне на ярък персонаж, точното копиране, изрязване и оцветяване. По време на династията Сун (960-1279 г.), откогато са датирани първите правила за изработка на марионетките, талантливите художници разстилали цяла магарешка кожа, поставяли върху й предварително изрязаните от хартия образи на различните герои, животни и предмети, изрязвали, а после оцветявали получените фигури. Може би заради това и досега на някои места в Китай наричат този вид театър "сенки от магарешка кожа".
Типичните кукли на различните герои в спектаклите най-често имат само профил, т. е. изрязват се само веждите, очите, устните, носът, а всичко останало е прозрачно. Главата на фигурките обикновено се оцветява в червено, зелено, жълто, бяло и черно, като различните цветове и оттенъци обозначават характера на героите в представлението. Така например в спектаклите по сюжети от древния роман "Тримата царе" образът на един от най-популярните и любими народни герои Гунг Юй винаги е изобразяван с червено лице, гъсти черни вежди, зорък поглед. С целия си вид той изразява характера на честен, искрен и готов за подвизи човек. Зеленият цвят е отличителен признак за себеотрицание и храброст, какъвто е образът на един от най-старите герои в представленията на театъра на сенките - Чан Яоцзин, чието лице винаги е оцветено в зелено. Черният цвят се използва за обозначаване на строгост, безкористност, справедливост в характера на персонажите, жълтият е предназначен за герои, които притежават вълшебна сила, а белият за хора коварни, хитри и вероломни.
Театралната трупа, изпълняваща това сложно и магическо по въздействието си изкуство, се състои най-малко от пет души. Оркестърът, чието изпълнение задължително съпровожда представлението, е съставен както от струнни инструменти като например китайската цигулка "ерху" или особен вид лютня, наречена "юецин", ударни инструменти като малки барабани и медни чинели, така и от различни духови инструменти. Музикантите обаче могат да свирят на няколко инструмента, а нерядко се изявяват и като актьори, така че всеки член на трупата има по няколко роли. Разбира се, особено важно е мястото на актьорите, които държат бамбуковите пръчици и раздвижват фигурките, като ги карат да правят различни движения, съответстващи на разказваната история. Несъмнено един от най-важните моменти преди началото на спектакъла е правилното поставяне на източника на светлина, така че сенките на фигурите да попадат точно на белия екран, докато скритите зад кулисите актьори пресъздават диалога на героите под музикалния акомпанимент.
В различните райони на Китай това древно изкуство съществува в различни форми, различават се марионетките, начинът на изпълнение, размерите на екрана или музиката, което е обусловило и оформянето на много различни стилове. Например в южната част на страната екранът е много малък - около 6-7 сантиметра, докато сцената на театъра на сенките в северната част на Китай достига до един метър, а стилът на дворцовия театър се отличава с изключителната ажурна изработка на куклите и богатство на цветовете. Много различни са и героите в спектаклите в различните части на страната например само в сечуанския театър на сенките шлемовете на куклите-бойци може да се свалят, а в пекинския вариант те имат изключително характерни лица и красиви костюми. Но всички те са обединени от приказната атмосфера на представяните истории, финеса на изпълнението и магическото въображение.