Изкуство без изкуственост

Проф. Боянка Арнаудова

В юбилейната 30-годишнина на Националния дворец на културата е и шестнайсетото издание на Салона на изкуствата 2011. В първите изяви от програмата се откроиха концертите на Васко Василев и на Пламена Мангова с немския Бранденбургски симфоничен оркестър.
Да се пише за качествата на Васко Василев, който сред музикантството на родината ни е познат от детските си години, значи да повтарям, че е необикновено талантлив цигулар, чието развитие се основава на знания и опит, натрупани в едни от най-големите цигулкови школи на света. Години наред той е на много високата позиция концертмайстор на операта "Ковънт гардън" в Лондон, така че само това да бе вписано в биографията му, вече е великолепен атестат за рядко дарование и просперитет. Трогателното е, че макар израснал далеч от родината си, той се връща тук често, за да дари българските си почитатели, изобщо хората, които обичат класическата музика, с благодатта на своето изкуство.
Напоследък Васко Василев започна едни по-особени концерти, бих ги нарекла шоу програми, ако у нас това жанрово определение не е дотолкова девалвирало, че най-често се идентифицира с чалгата и все по-пошлите еднообразни псевдокомични предавания по телевизиите. Всъшност схващам идеята на Васко като градене на мост, свързващ класическата с етно и поп музиката. Навярно целта е уреждане на среща на почитателите на двата вида музика. Осъществена елегантно, с мярка и вкус, благодарение на самия Васко. И на отличния испански състав "Чамбао", прекрасни музиканти, фламенко певицата Хенара Кортес, която възпламени публиката с песните, изпети с много страст, и партньорката му Памела Никълсън - пиано и акордеон.
Това е второ турне на Васко Василев и "Чамбао" у нас след успеха миналата година, когато отпразнува своята 40-годишнина. Импровизациите по музика от "Кармен" на Бизе, по Бах и други автори бяха особено изживяване, в което се възхищаваш и на виртуоза, и на интерпретатора, и на фантазията му - креативна, богата на образи и колорит. За два часа си в свят - мозайка от музикални картини, наситени с емоция, плам, положителна енергия. Изкуство без изкуственост! Радост от творението, което се случва съвсем естествено в момента, просто пред теб.
Пламена Мангова вече е добре позната на българската публика. Неизбежно ще се повторя, но и тя е изключително талантлива, високо оценена, вече може да се каже - по света, защото гастролните й траектории пресичат континенти. Свири в най-големите зали на Европа и Япония - соло, със симфонични оркестри от най-висока класа, и камерна музика с прочути инструменталисти. Пътят й започва тук, в класа на проф. Марина Капацинска, продължава при големия Дмитри Башкиров в Мадридското висше училище за музика и с Абдел-Рахман ел Баха - в Белгия. Знак за признание на дарованието й е втората награда на един от най-тежките конкурси - "Кралица Елизабет", 2007 г.
С Бранбенбургския симфоничен оркестър тя изпълни Концерт за пиано и оркестър 22 от Моцарт. Пламена Мангова удивлява не само с изключителната прецизност и стилност, но с много индивидуалното и наситено с многообразни тембри и нюанси звукоизлъчване от пианото. Резултат от силна и темпераментна връзка с инструмента, както и от много развита музикалност, подчинена на въображението и естетиката й. Моцарт изпод пръстите на пианистката се преобрази в красиви, изплетени с финес и многобагрие венци от мелодии, които навяват и радост, и тъга, избликват жизнено и текат като поетичен, много емоционален поток. Оркестърът от Бранденбург ан дер Хавел е добър състав, който, дирижиран от Михаел Хелмрат, бе внимателен партньор на изпълнителката и допринесе за цялостността и въздействието на изпълнението. С много ведро настроение прозвучаха Симфония 88 от Хайдн и не толкова интересната творба на негов съвременик - Йозеф Краус. Чухме още и Бранденбургски концерт 3 от Бах.
Салонът на изкуствата продължава и ни очакват още срещи с голямо изкуство.