Изкривеното огледало на евросубсидиите

"Не гледам животните заради субсидиите. Гледам ги така, както съм ги гледал преди европарите - 26 години без почивен ден." Това казва 47-годишният Захарин Колев, който се занимава с животновъдство от началото на 90-те години. Първо е отглеждал крави, сега се грижи за 200 овце.
Заетите днес в сектора Захарин дели на животновъди и бизнесмени. Новите бизнесмени правят някакъв обор. На тях им е пределно ясно, че от това няма да печелят. Внасят животни само да получат субсидии. Чух, че за елитните животни, които идват от Германия, от Дания, дават по 600 лв. на крава. Нашите, обикновените, са по 200-250 лв., разказва той.
Съпругата на Захарин - Дарина, преди години кандидатствала по европрограми, получила банков кредит и инвестирала в кравеферма. След този опит Захарин Колев пресмята пред БНР ползите и загубите. Ако има проекти за милиони, нещо може да остане, но такива дребни 100-200 хил. лв. - всичко си плащаш. Дарина кандидатства по три програми: за 60 хиляди инвестиция получи 48 000, лишиха я от майчинство, държавата не е дала един лев за детето ми. Кел файда, че е кандидатствала по тези програми. Като си плати два пъти по 9 хиляди лихвите на банките, по 7 хиляди на консултанта, застраховките и накрая, като дръпнеш чертата, само нерви и ядове. Като видях за какво става въпрос, нито европейски пари ми трябват, нито нищо, казва животновъдът.

Инжекция

Уникалната финансова инжекция в съвременната история на България, каквато са евросубсидиите, типично по нашенски бе опорочена. Най-лошото е, че в бъдеще тези пари може да излязат солено на нацията и по-конкретно на онази част от нея, която не се докосна до "усвояването". А то направи доста хора милионери - комисионери, но не и съзидателни бизнесмени.
За втория програмен период 2014-2020 г., плащането на който ще продължи до 2022 г., общият бюджет на европейските фондове за България възлиза на 16,4 млрд. евро. От тях 14 млрд. са европейско финансиране, а 2,4 млрд. се дават от националния бюджет. За съжаление селското стопанство стана пример за нецелесъобразно и неефективно разпределение на евросредствата. Тук най-добре се вижда ефектът на кривото огледало, създаван от европарите.
До първата година от членството на страната в ЕС субсидиите за производството са сравнително малко, след което рязко нарастват. През 2006 г. са били 69,4 млн. евро, което представлява 2,12% от общата продукция на сектора. През 2011 г. субсидиите за земеделие са вече 567 млн. евро, което е 13,13% от стойността на селскостопанската продукция и 37% от брутната добавена стойност.
Днес 1,5% от всички регистрирани стопанства у нас обработват 82% от земеделската земя в страната. От близо 18 000 фирми в сектора 10 имат оборот от 2,89 млрд. лв. при общ размер на отрасъла в БВП от 4 млрд. годишно. Това са т. нар. агроолигарси - зърнопроизводители. Те за периода 2007-2013 г. са усвоили по първи (директните плащания) и по втори стълб (развитие на селските райони) около 14 млрд. лв. За предишния програмен период 75% от директните плащания са получени от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица. За развитие на селските райони са усвоени 2,6 мрд. евро, като 67% от тях са получени от тези 100 свързани лица, се твърди в доклад на Института за икономически изследвания при БАН.

Деформации

Именно те доведоха до нездравословна концентрация на капитала в земеделието и оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя. Прекъсната бе връзката между земеделските производители и потребителите. Очертава се трайна тенденция за западане на животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството, твърдят учените от БАН.
Оказва се, че у нас се произвежда предимно продукция с ниска добавена стойност -  основно зърно и други селскостопански суровини. Почти напълно е спряло производството на традиционни български храни. Опростеният отговор може да бъде, че това е резултат от общата селскостопанска политика на Брюксел. Това наистина е логичният отговор, защото, ако за зърнопроизводството 20 лв. на дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) съставляват около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство. Да не говорим за животновъдството. Практиката показва, че във всички страни на ЕС, където се прилага системата на директно плащане на площ, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени площи на земеделската земя субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща.
В България става точно обратното. Политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването. В повечето от старите членки на ЕС схемата за единно плащане на площ не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност. Опитът от последните години показва, че в България е избран модел на прилагане на общата селскостопанска политика на Брюксел, в резултат от който бе нарушена традиционната за страната структура на земеделското производство. Оказва се, че България не можа да формулира национална цел и съответната политика за постигане на растеж в този важен за икономиката и социалното развитие сектор.

Приоритети

В крайна сметка проблемите в отрасъла не са свързани толкова с механизмите за усвояване на средствата от европейските фондове, колкото с формулиране на националните приоритети за развитие на земеделието, както и с развитието на селските райони у нас. Географското разположение на България предполага, че сме подходяща територия за производство на продукти от т. нар. Средиземноморска зона. Това означава да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етеричномаслени продукти или да произвеждаме традиционните български храни с голяма добавена стойност. Интеграцията в ЕС предполага производството на продукти с висока добавена стойност.
Практиката от последните 20 години показва точно обратното. Развиват се области от земеделието, които не правят страната конкурентоспособна. Съществуват възможности за такъв тип земеделие в Добруджа и в някои други райони на Северна България. Интензивният тип земеделско производство е съсредоточен в страни с огромни територии като САЩ, Русия, Украйна, Германия, Франция. Там могат да си позволят да изнасят непреработено зърно. Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени култури, но като предпоставка за развитие на животновъдството. Зърното се превръща в мляко и месо, а тези суровини се преработват във висококачествени и скъпи млечни и месни продукти. И точно с тези стоки са известни на пазара.

Добавена стойност

Когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока, отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление страната почти не изнася брашно и така губи добавена стойност. Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства значително. Ако се произведе фураж, над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция или поне част от нея се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата на зърното, твърдят учените.
Разбира се, всичко това е много теоретично, много условно, въпреки че е изчислено по методика на ФАО към ООН и Евростат. Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва не само зърното. Факторите са много - технологиите, другите отрасли. Точно заради тях ефектът би бил още по-голям, ако се изпълни докрай математическият модел за изчисляване на добавената стойност. Този ефект е приблизително 1,5-2,5 млрд. лв. добавена стойност всяка година.
За съжаление ефектът не се състои само в добавената стойност. Освен нея българите губят и около 200 000 работни места. Така за времето, в което България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно латифундистки тип земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и 500 хил. работни места.