Изход в условията на икономическа криза?

В последните дни не само си живеем със "стойте си в къщи", но и се лутаме между споделени във фейса закачки като "търся си жена с 10 литра олио, като предлагам 10 рула тоалетна хартия и 5 пакета леща". Някои пък се сетиха и за старото елинско "истината се движи бавно", което допълва известното "Боговете са бавни във възмездието си". При принудата да стоим повече от обичайното пред тв-екрани запомняме свежото "прегърни живота в цялата му абсурдност, за да преборим чумата". 

Но затлачването ни в нелицеприятни попържни е неминуемо. Защото наистина "няма прозорче" в непрестанното повтаряне на едни и същи "новини" за броя заразени у нас и по света, за разпространението на пандемията във все повече държави, но не и в Черна гора, ти да видиш! За Индия да не говорим, въпреки, че там нивото на хигиената при повсеместна липса на течаща вода из по-малките селища е нещо изумително за "изтънчените" ни т.нар. европейски разбирания. Лицемерие лъха отвсякъде, властта го играе повече от загрижено, матросовците й говорят като онези "челичени" герои, които помним от другите времена. Спори се, наужким разбира се, дали обществото ни приема без ропот "отказ от права срещу сигурност", но не е ясно българите дали са разбрали какви ще са последствията от тази истерия. Истерия, истерия, но и реална заплаха впрочем. Предприетите мерки никой не оспорва, но не всеки спазва ограниченията. Видно е - ако човек се престраши да се разходи из "Борисовата градина", и то след като се е придвижил с метрото. Няма спор, на слънце и сред природата е по-приятно, особено в присъствието на тълпи ученици, студенти, освободени от занятия, и майки с бебета в колички. Някак между другото се множат информации, че "няма начин бизнесът да не пострада" или "ще има силно забавяне на икономическия ръст", което е разбираемо в такава ситуация. Резерви? Може, ама кой да е сигурен в изнасяните данни! 

Това също е преживявано. Но когато изведнъж някой реши в телевизионно студио да лансира "ексцентричната идея" да се предложи "широко временно правителство на националното съгласие", тогава въпросът какви ще са последствията добива друга плътност. Пробва се общественото мнение или има опасения, че отговорността от последствията ще е непосилна за управляващите? Дали има реално узряване  за "единството прави силата", за да се устои на срив и обществено недоволство? Знае ли човек! Прилича на поредна конспиративна теория, но в условията на пандемия и грижа за здравето българско всяка подадена ръка (символично, защото другото не се препоръчва) изглежда като вик за помощ. Или пък е просто мнение, което отличава даден водещ от останалите "мисирки", както вече всички наричат нашего брата журналистите. Рецесията е налице, борсите по света се сриват, цените препускат към висините, очаква се финансов и икономически шок, изпадат транспорт, култура, услуги и ако това не се овладее навреме, ще се отрази на банките, а може да има и непредвидени банкрути. Ще бъдат ли на необходимото ниво управленците ни? Какво ще каже опозицията? Тук няма роля за оперативния щаб на ген. Мутафчийски. Той прави, каквото може. Оценките са, че го прави добре. Другото предстои и точно в това е дилемата. Как, кога и кой ще предложи на населението онова, което да му гарантира сигурност в утрешния ден? Ще издържат ли здравната система и бюджетът? Какви да са приоритетите в екстремните условия на задаващата се неизбежна криза? Този път икономическа. Тази информация сега е не по-малко важна за хората от сводките за COVID-19. И става все по-важна. Но я няма. Без паника обаче!