Изгубили сме злато за 9 млрд. долара

За 4 години, откакто канадската компания "Дънди" получи концесия за разработка на залежите в района на Крумовград, оттам са изнесени  несметни богатства. Това е заключението на признатия за голям специалист не само в България, но и по света геолог проф. Вълко Гергелчев. Според него само златото е на стойност близо 9 млрд. щатски долара. Канадците не съобщават данни, но професорът на базата на процентното съдържание на благородния метал в преработената руда твърди, че стойността на добитото количество  е такава.
И други учени геолози от години се опитват да обяснят на българските управници, че с отдадените на чужди фирми концесии за добив на подземни богатства (не само на злато), понасяме големи загуби в две посоки - едновременно сме принесли в жертва своите природни богатства и губим милиарди, които би трябвало да пълнят българската хазна, не чуждите джобове. Неотдавна доклад по тази тема, подписан от 27 най-авторитетни специалисти, е предоставен на правителството, но то не е взело никакво отношение към него. Вероятно са намесени много пари. Според проф. Гергелчев, никак не е случайно, че след идването на демокрацията външни сили ни наложиха закриване на собствения ни рудодобив.
Цената на дадената концесия - в случая на "Дънди", е почти символична и България не печели нищо. Знае се при това, че при златодобива се извличат и много други ценни метали. Това е особено типично за обсъжданата концесия, защото рудите в Крумовградско са поликомпонентни и това е категорично установено. На първо място е уранът, който наистина е много ценен, защото България е една от много малкото държави в света, където има находища на този изключително важен и скъп елемент. Наред с това се отделят също мед и сребро, обясняват учените. Освен за този явен грабеж проф. Гергелчев сигнализира и за незаконното разширяване на територията, която канадците използват за добива на злато и други ценни компоненти.
 Трябва да припомним, че преди това същата фирма "Дънди" получи концесия за добив на ценни метали в района на Челопеч. Там природата е окончателно съсипана и е превърната в лунен пейзаж. По всяка вероятност това ще се случи и с района край Крумовград.
Стъпвайки на дадените от геолозите данни, финансистът Андрей Новков е направил примерен разчет за използване на парите, изнесени от канадците. Ако вместо тях добивът е бил осъществен от български фирми, само с част от тези 9 млрд. долара (14,25 млрд. лв.) може да се построи АЕЦ "Белене". А ако парите се използват за социални цели, с тях може да се изградят десетки и дори стотици болници, училища, детски градини и ясли. Другият вариант е използването им за увеличаване на пенсиите и заплатите на държавните служители. Вместо това управляващите, които непрекъснато се оплакват, че няма пари нито за АЕЦ "Белене", нито за изграждането на социални обекти, нито за пенсии и заплати, с безразличие гледат как богатите чужденци стават още по-богати и съсипват българската природа.