11 Август 2020вторник16:31 ч.

"Жертва на пешки" - реж. Асен Владимиров

Акцент

Изграждане на нова ценностна система

Размисли след 24-тия "Златен ритон"

/ брой: 243

автор:Олга Маркова

visibility 1695

Онова, с което ще се запомни тазгодишното издание на Фестивала на българското документално и анимационно кино в Пловдив (29.11-6.12), е отговорното екранно продължение на очерталата се през последните години твърде значима тенденция в развитието на нашата филмова документалистика, която се изяви в редица успешни произведения. Имам предвид аналитичното преосмисляне, със специфичните за седмото изкуство художествени средства, на компрометираната ни национална история, както и на ярките личности, свързани с нея. Едва ли е необходимо непрестанно да сравняваме днешното документално кино с безспорните върхови постижения на 70-те и 80-те години. Времето вече е съвсем друго, а и повечето емблематични и изобретателни автори си отидоха, както винаги у нас - недооценени. Страхувам се, че тази традиция, за жалост, ще продължава и ще се задълбочава.

Повод за това опасение ми дава незачитането от страна на журито на тазгодишния фестивал на някои ярки, приети радушно и от критиката, и от публиката, документални кинотворби. На първо място ще поставя многопластовия 80-минутен портрет "Рангел завинаги", изграден умело от Коста Биков със своеобразен ироничен текст, написан по книгите на Рангел Вълчанов, и с неговия автентичен глас. Става дума за едно сложно, любопитно и същевременно забавно възкресяване на колкото познатата, толкова и непозната личност на ненадминатия автор на "Лачените обувки на незнайния воин". Очевидно Биков предварително е заснел със скрита камера много от неговите истории, които създават усещането, че този филм сякаш е представен от самия Рангел, "живял поне десет живота". А сториборд в него са нереализираните му филми. Напускаме гостоприемния дом, изпълнен с живи спомени и смях, а в ушите ни продължава да ехти: "Добре дошли в моето задочно присъствие!" 

Извън вниманието на журито остана и успешният документален дебют "Следващото поколение", който ни впечатли с личния, интимен, съкровен подход в емоционалния разказ на потомци на оцелели евреи, търсещи корените и спасителите си в България. Радостно е, че телевизионни творци като Ния Александрова (която не познавам) се насочват към големия екран така отговорно - с откриването на сериозни герои с безспорни качества, на които зрителят наистина вярва. Макар и създаден само за четири дни, 88-минутният филм не дотежава с дължината си (която често дразни в много от показаните произведения). 

Тези дни директорът на "Universal Film Festival" г-н Бен Бахмани лично връчи в хотел "Шератън" наградата на американския форум на Ефемия Фард за половинчасовия й филм "Контролирани глътки въздух", който също се състезаваше в програмата. Той изправя пред камерата три жени - жертви на домашно насилие, което според статистиката съществува във всяко второ българско семейство! Тези покъртителни изповеди допират до единствената надежда: малкият син на едната дъщеря, когато порасне, вероятно би могъл да промени жестокия модел на насилие...

Споменатите пропуски, допуснати може би поради нелепото, нелогично превръщане на този изключително значим както в социално-образователен, така и в художествен смисъл ежегоден форум в биенале, доказват, при това за втори път, невъзможността обективно да се оценяват 56 (подбрани измежду 80) филма за шест дни. Въпреки тях, за мен най-важен е фактът, че българските творци, предани на този вид кино, все по-отчетливо осъзнават своята дейност като мисия и то от първостепенна значимост (в жалкото безвремие, в което живеем) за изграждане на нова оценъчна система у нашия съвременник. Да не говорим за най-младите, които се лутат из "дебрите" на конвенционални полуистини и на противоречиви субективни становища (често - твърде съмнителни или поръчкови), внушавани настойчиво от медиите. В документалното доказване на Истината на екрана се откроиха множество личностни почерци и подходи, които откриват и преоценяват значим автентичен материал. Сред тях стабилно се наложи проникновената авторска линия  на Асен Владимиров (последовател на Юли Стоянов) с неговото произведение "Жертва на пешки", удостоено с Голямата награда "Златен ритон" за документален филм. Тази изключително сложна като издирване, композиране и осмисляне творба подрежда по неповторим начин историческата картина на ужасяващите събития край селцето Катин през 1943 г. Тогава германците съобщават, че са открити хиляди трупове на полски офицери и сформират международна комисия от експерти по съдебна медицина. На екрана оживява разказ на четири нива - уникален урок по история, непреподаван никъде досега! Не по-малко стойностна е заплетената в него драматична съдба на включения в комисията достоен български патоанатом Марко Марков (попаднал в жестокия кръговрат на подводните камъни), който през септември 1944-та е арестуван и изправен пред Народния съд... 

Специално искам да подчертая факта, че в неофициалната история на нашата цивилизация има доста забравени или умишлено потулени личности, които с мощта и достоверността на документалното кино възкръсват на екрана, осветлявайки по нов начин познати факти и събития. Едва ли бихме могли да посочим в игралното ни кино толкова значими и въздействащи творчески портрети като "Братя Георгиеви: Евлоги и Христо" на Михаил Мелтев и Влади Киров; "Непобеденият генерал Владимир Вазов" на Татяна Пандурска; "Гражданинът Сис" на Господин Неделчев; "Икар от Кочериново" на Емил Спахийски; "Истории за птици, хора и други чудеса" на Любомир Халачев и др. Те убедително подронват битуващата представа, че сме племе от предатели, завистници и блюдолизци. Така достигаме до основната възпитателна функция и образователен характер на нашата съвременна кинодокументалистика. Може би тъкмо този факт не се харесва на онези, които твърдят, че няма средства за ежегодно провеждане на единствения у нас значим форум на неигралното кино!

Отделно внимание трябва да бъде отредено на богатата и разнообразна анимационна конкурсна програма. След дълъг застой в този любим вид изкуство, последва реанимация, за която дълго се говореше. На този фестивал вече видяхме анимацията в добро здравословно състояние, оценено и от аплодисментите на зрителите. Сред 19-те състезателни произведения с драматургична цялост (сценарист Слав Бакалов), художествена завършеност и изведено послание на няколко нива се открои 9-минутната творба "Дърво от желязо" на Андрей Цветков, завоювал Голямата награда "Златен ритон". Тази екзистенциална притча за трудния път на птиците и на всички живи същества по отредения им от Съдбата път, разкрива философската зрялост на своя създател...

Спирам дотук, тъй като напоследък пред нашата общественост се "изправи" един изключително сложен казус, от който зависи бъдещето на нашето кино. Преди година с новосъздадения Правилник за прилагане на Закона за филмовата индустрия кинокритиците бяха умишлено отстранени от участие в националните художествени комисии към НФЦ. Последва тримесечна дискусия за това неразумно решение, натрапено без никакви професионални аргументи. 90 процента от изразените мнения по въпроса бяха ЗА тяхното оставане. До ден днешен този проблем виси във въздуха! Ако хвърлите поглед върху имената на хората в тазгодишните "отговорни" комисии, дълго ще се чудите кои са тези анонимни некадърници, вкарани очевидно поръчково, които разпределят финансовите средства. Те не отпуснаха субсидии за повечето талантливи и перспективни проекти, а изпълниха безропотно поръчката, за която са поставени. Жалко, че финансовата корупция е сериозна заплаха за крехкото ни филмово изкуство.

Моля, спестете си предновогодишно очакванията да видите на екрана нови успешни български проекти!

Автобусните превозвачи поискаха по-нисък ДДС

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 152

Затварят хотели по морето

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 152

Любомир Дацов: С мерките правителството купува симпатии

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 152

Добивът на домати и пипер се срина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 152

Евакуираха Доналд Тръмп след стрелба край Белия дом

автор:Дума

visibility 210

Масови протести след изборите в Беларус

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 152

Основателят на "Белите каски" е мамил Запада

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 152

Протестен марш на пробудения дух

visibility 419

/ брой: 152

Анатомия на един протест

visibility 459

/ брой: 152

Датата

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 152

Живко Георгиев: Властта няма друг ход, освен оставка

автор:Дума

visibility 647

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ