Изборният политически паразитизъм

Ангел Борисов,
политически технолог

В политиката по време на избори не е новост, нито e кой знае каква политическа технология, чрез идентични или сходни наименования на кандидати, политически партии или коалиции да постигнеш заблуда и грешка при гласуването, които да бъдат в ущърб на определен политически играч. От една страна, това е практика, която може да се използва с цел да бъдат отклонени гласове от конкурентен политически опонент към друг безобиден кандидат. От друга страна, пък, определен политически субект цели да се сдобие с гласове за сметка на друг. Т.е. да бъде един вид изборен политически паразит.

В президентските избори в Украйна освен Юлия Володимиривна Тимошенко се появи и кандидат с името Юрий Володомирович Тимошенко. От екипа на Юлия Тимошенко заподозряха още в самото начало, че това е ход на техните основни политически опоненти, който цели да заблуди избирателите. В Турция пък на местните избори се появи 20-годишен кандидат, чието име съвпада с това на 65-годишния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган. 

В България през 2001 г. "Националното движение Симеон Втори" не успя да постигне самостоятелно мнозинство в изборите за 39-то Народно събрание благодарение на други две предизборни коалиции - коалиция "Симеон II" и "Национално обединение за Цар Симеон II", които получиха съответно 3,44% и 1,7%. Техният резултат идва не от популярност, а от неслучайното използване на името на Симеон Сакскобургготски. Разчитайки на неговата популярност, играейки като изборни политически паразити, те съумяха да привлекат гласове в своя полза. Не им стигнаха, за да влязат в парламента, но пък лишиха победителя в изборите от възможността да състави самостоятелно правителство.

Именно в изборите за парламент през 2001 г. БСП се яви в предизборен коалиционен формат с името "Коалиция за България". В периода на изборите от юни 2001 до май 2014 г. с името "Коалиция за България" БСП участва с различен брой коалиционни партньори в четири избора за Народно събрание - 2001, 2005, 2009 и 2013 г., по един път в изборите за президент и вицепрезидент на страната и в изборите за Европейски парламент 2014 г. 

За периода от близо 13 години на национално ниво изключение от използването на името "Коалиция за България" от страна на БСП правят само два избора. Изборите за президент и вицепрезидент на страната през 2006 г., когато Георги Първанов и Ангел Марин за втория им мандат бяха издигнати от Инициативен комитет, както и първите избори за Европейски парламент през 2007 г. Има мнения, че използването на името "ПЕС - БСП и ДСХ" през 2007 г. е довело до известно объркване на избирателите на БСП, които вече бяха свикнали с наименованието "Коалиция за България". Доколко това е имало своя принос за загубата на изборите от май 2007 г. на БСП от ГЕРБ с 5215 гласа е въпрос и за размисъл. Безспорно е, че името "Коалиция за България" се превърна в своеобразна разпознаваема марка на БСП. Тя смени името на коалицията, когато реши да тръгне по пътя на отказ от социаллибералния курс, да направи завой наляво и да промени коалиционния формат. 

Това, което прави АБВ за предстоящите европейски избори със създаването на предизборна коалиция под името "Коалиция за България", не цели нищо друго, освен да паразитира по време на изборите на гърба на БСП. Прави услуга в полза на ГЕРБ, и то за втори пореден път на избори за Европейски парламент. Признак на слабост и немощ е, а не на сила и възможности.

От АБВ в момента не са в състояние, както през 2014 г., да привлекат значителна част от левите избиратели, макар да не им стигна за мандат, но не крият, че ще продължат да пречат на БСП. Техните действия са в полза не на левицата, а на десницата. Обслужват я. Идва и резонно въпросът, кой е основният опонент на АБВ - БСП или ГЕРБ?! С това свое поведение те не разширяват влиянието на левицата. Нито пък изграждат втората писта, каквато цел бяха поставили пред себе си, когато се отделиха от БСП. Остава и съмнението дали цялостно водената политика на АБВ спрямо БСП не се извършва с намесата и подкрепата на ГЕРБ - скрита или не.