Изборният обрат в Румъния

Той не настъпи случайно. Зад него се крият задкулисни планове и действия, грижливо подготвяни и методично провеждани. От различни политически сили, икономически и финансови групировки, подкрепяни от медийно-пропагандни кампании в страната и чужбина по всички линии. Не бяха пренебрегнати идейно-политически конфликти, религиозни различия, финансови спекулации.
Румъния е обект на внимание отвън още с образуването на правителството на левицата. От Вашингтон и Брюксел не можеха да допуснат ляво правителство в ключова страна на Източна Европа, още повече след събитията в Украйна. Десните сили в страната бяха разединени, объркани. Взаимната вражда между политическите сили, словесният двубой между президенти и премиер влияеха отрицателно на политическата стабилност и обществения ред.
Победата на Виктор Понта на първия тур беше тревожен сигнал за евроатлантическите кръгове на Запад. Ръководните органи в ръцете на левите сили в страна от този регион биха създали затруднения за осъществяване на техните цели на Изток.

Изборното състезание

Периодът между първия и втория тур на президентските избори бе изпълнен с трескава дейност на управляващи и опозиция в страната и на определени политически сили на Запад. На състоялия се по телевизия "Реалитатя TV" публичен диспут между двамата претенденти за президентския пост след първия тур бяха изложени програмните цели по главните проблеми на страната.
"Виктор Понта е опасност за румънската икономика" - избърза да обвини своя опонент Клаус Йоханис, без да се съобразява с реалните факти. В отговор Понта посочи: "Румъния имаше икономически растеж през 2013 г., един от най-високите в Евросъюза, ще имаме икономически ръст и през тази година." Той изрази необходимостта от създаването на национален пакт след изборите, който да сложи край на политиката на "системно разрушаване".
Заинтригуващо бе зададен и въпросът за отношенията с Русия и Китай. Йоханис посочи, че отношенията с Русия "не са строго двустранна тема" и линията е съобразена с "основния стратегически партньор - САЩ, и ЕС". Що се отнася до Китай, ориентацията е към използване на всички възможности от икономически характер, но "да не затваряме очи пред ценностите на демокрацията като политически режим".
Виктор Понта подчерта наличието на някои "фундаментални предпоставки". "Румъния е в ЕС и НАТО, имаме стратегическо партньорство със САЩ. Румъния не може да има друга позиция към Русия освен тази на ЕС и партньорството с НАТО. Русия в този момент представлява заплаха за сигурността в целия регион и ще бъдем със САЩ и НАТО в това отношение." Що се отнася до Китай, "правим това, което правят САЩ, Германия, Франция и много държави от ЕС".
Отзивите за резултатите от диспута бяха различни в зависимост от политическите предпочитания. В. "Евениментул зилей" откликна със заглавието "Йоханис дойде неподготвен на сблъсъка с Понта". Общото впечатление бе, че и двамата кандидати "не са отправили важни послания към електората".
По време на кампанията бяха пуснати в оборот и вероизповеданията. Към ръководството на Румънската православна църква бе отправено обвинение, че симпатизира на Понта. В същото време католици и протестанти главно в Трансилвания агитираха за Клаус Йоханис, който е лутеранец. Невъздържан език използва в изборния процес духовният ръководител на унгарците Ласло Тьокеш, който настройваше голяма част от унгарците за избора на Йоханис. Той се обърна и към ръководството на партията ДСУР (Демократичен съюз на унгарците в Румъния) да ревизира своето отношение към политическите сили и да подкрепи Европейската народна партия.

Причини за обрата

Те са и вътрешни, и външни. Допуснатите неуредици в изборите на румънската диаспора в Западна Европа бе повод за разгръщане на шумна кампания против румънското правителство и Понта. Пропуските бяха преекспонирани. Не пропусна по този повод да си присвои правото да съветва румънското правителство за "значението на изборите в полза на демокрацията" посланикът на САЩ в Букурещ. Те бяха използвани и от западния печат. Оставка подаде министърът на външните работи. Новият министър отиде в Париж да гласува и да контролира изборите. Той подаде оставка след втория тур.
Последва шум в медиите по внесено от правителството предложение за амнистия и помилване на някои лица с присъди. Случаят бе използван от опозицията за антиправителствена пропаганда. Редица анализатори се концентрираха върху някои слабости на премиера, допринесли за загубата му. Обвиниха го за неефикасност на телевизионни предавания, за сътрудничеството му с малки партии. Не липсваха и упреци за контакти с местни барони.
Не остават незабелязани откровени ласкателства към Румъния от влиятелни личности в САЩ и Западна Европа. В. "Адевърул" помести на 12 ноември интервю на председателя на Центъра за анализи на европейската политика Грес Мичел. Според него Румъния трябва да стане лидер от военен, енергетичен и демократичен характер в региона. По негова преценка страната може да замести Русия като източник на енергоресурси. Има предвид не само Черноморския шелф, но и добива на шистов газ. Тази песен на съблазните не за първи път дразни румънското ухо. А ако става въпрос за Китай, той бил заинтересован да използва румънските ресурси и да корумпира политиците. "Китай не може да ви защитава при военен конфликт" - заключава американският политолог.

Сега накъде и как?

Главните насоки на политиката на новия президент не будят съмнение. Но по кой път? На първата пресконференция след изборите той изложи част от своите намерения. По типичен немски стил Йоханис поиска цялата власт. Обяви се за обединение на двете либерални партии в една. Поиска от досегашния президент да отзове от посолствата в Западна Европа виновните за изборните неуредици. Отправи призив към правителството да подаде оставка. Възнамерява да постави в парламента въпроса за ново правителство, като се гласува недоверие на сегашното. Ако не се реши сега, ще се очаква на изборите през 2016 г.
Изборният резултат ще даде отражение в Социалдемократическата партия. Нейният председател Виктор Понта поздрави с победата своя съперник още вечерта и замина на почивка до 24 ноември. В партийното ръководство размениха мнения по актуалните проблеми. Отправени бяха обвинения към ръководители на партията в окръзите, където са лоши резултатите. На въпроси на журналисти почетният председател на партията и бивш президент Йон Илиеску призна вината на председателя, но не оправда останалата част от ръководството. Илиеску изтъкна, че партията е губила и преди президентски избори и не бива да се драматизират нещата, а да се направи задълбочен анализ на обстановката в партията и страната. Което ще стане на предстоящия през февруари 2015 г. конгрес.
Новоизбраният президент бе приветстван от германския канцлер Ангела Меркел, което повдигна в печата въпроса с какво тя може да му помогне. Непосредствено след изборите коментар помести и в. "Файненшъл таймс". Вестникът смята, че победата на Йоханис ще окаже влияние върху положението в Централна и Източна Европа, най-вече в три насоки: проблеми на етническата политика, борбата срещу корупцията и противопоставянето между Запада и Русия. "Изборната му победа - продължава вестникът - трябва също да подсили решителността на НАТО и ЕС да бъдат твърди пред усилията на Русия да разшири политическото си влияние на Балканите и зоната на Черно море."
Вестникът не е далеч от действителното развитие на събитията в Централна Европа и Балканите. Победата на десницата в България, а сега и в Румъния се свързва с антиправителствените демонстрации в Унгария, въпреки че правителството е десноцентристко. Може да се предположи, че Вашингтон и Брюксел са предприели твърд курс към съюзните държави на Изток, осигуряващ благоприятна обстановка за бъдещите им действия.